YOUNG GOD

Глава 4 - "Да, скъпа, искам още."

Рейси

"Време е да ти задам следващ въпрос." Казах, прочиствайки гърлото си.

"Точно така, Рейси." Отбеляза Джъстин и неволно постави ръка на голото ми бедро. 

При това негово действие се почувствах ужасно засрамена и бузите ми станаха доста червени, умствено благодарих, че в момента беше достатъчно тъмно, за да може той да не види това.

Чувствах неловкота ситуация и огромната тишина, която ни бе поразила. Не можех да кажа и дума, устата ми се опита да си отовори, но аз моментално долепих устните си една в друга, така че да не мога да проговоря. Беше объркващо.

Ръката на Джъстин и неговото докосване ми изпратиха тръпки по цялата дължина на крака. Отвътре можех да усетя как кръвта ми киреше буйно, опитвайки се да се освободи.

"Дж-джъстин." Проговорих тихо, дори заеквайки, а той ме погледна с лека усмивка на устните си. "Какво правиш?" Попитах го, като дори не погледнах към него.

"Чакам за въпроса ти, Рейси." Отвърна толкова спокойно, че почти се засмя.

Вече се дразнех на себе си. Не знаех кога бях станала толкова притеснителна и...смирена. Но всъщност никога не бях имала чак толкова близък контакт с момче. Е, имала съм допир с Блейк, впрочем с него прекъснахме всякакъв контак, но не и по този начин. Загубвах разсъдъка си, когато усещах ръцете на Джъстин по мен.

"От Ню Йорк ли си?" Попитах, опитвайки да се успокоя.

"Ти ми кажи." Отвърна, подсмихвайки се.

"Ами не?" Аз казах, като бях несигурна в думите си.

"Права си. не съм от Ню Йорк, а от Канада." Джъстин се засмя.

"Знаех си." Тихо казах на себе си, преди да осъзная, че Джъстин също ме е чул.

"Какво?" Мога да кажа, че в момента изражението му е безценно. "Как разбра?" Засмя се нервно.

"Просто...акцента ти, Джъстин." Опитах се да не избухна в смях, казвайки му причината.

"Хей!" Махна ръка от бедрото ми, скръствайки двете си ръце пред гърдите си. "Нищо ми няма на акцента." Извъртя очи.

"Напротив." Поклатих глава, присвивайки очи. "Но нека не губим ценно време от тази нощ и да играем." Погледнах го, мигайки с очи, сякаш нямам търпение да продължим играта. "Предполагам нямаш търпение да ме видиш без дрехи." Ухилих му се, говорейки толкова съркастично, че дори нямах време да се смея толкова колкото всъщност искам.