YOUNG GOD

Глава 9 - ""Мм, колко е красива? Колкото теб в тази рокля?"

Рейси
С Джъстин се качихме в колата му, а аз му казах накъде да кара. Учудих се защо ще ходим с колата му, но той настоя.
Много се вълнувах за партито и че ще видя мои съученици. Не че не сме се виждали от години, но все пак. Колкото и да се бях променила, част от мен си бях аз, обичаща тълпите, партита, суетността и дори показността.
Пътуването беше мълчаливо, но все пак не неше неловко. Поне Кристин нямаше да идва на това парти, защото така ще трябва да и разкажа за... Джъстин. Май не съм готова да говоря за всичко това.
После естествено всичко трябваше да се прецака. Хм, да, точно така - Блейк. Той сигурно щеше да бъде там. Колко неприятно, помислих си на ум. Даже бях сигурна, че дори въздъхнах. И не само аз, Джъстин също неше забелязал...очевидно.

"За какво си мислиш?" Попита ме без да отделя очи от пътя.
"За бивше гадже." Засмях се. "Ако мога да го нарека така. Гадже" Добавих съркастично, особено последната дума.
"Я, гледай ти, кой си има приятел.." Засмя се доста силно.
"Имах. Между нас вече няма нищо. И бих казала, че нищо никога не е имало." Отговорих му.
"О, хайде... колко време излизахте?" Подсмихна се.
"Имам чувството, че е откакто се помня." Въздъхнах, а после се засмях.
"Сериозно..." Извъртя очи. "Значи си имала само една връзка." Попита и сякаш сам си го потвърди.
"Мхм. Нещо такова." Отговорих монотонно.
"Е, не изглеждаш сякаш страдаш." Джъстин се опита да звучи сериозно, но не успя."
"О, повярвай...страданието е последното, което изпитвам във връзка с... Блейк." Казах напълно сигурна в думите си.
"Явно не е бил добро гадже." Измся се злобно.
"Не, просто... Блейк не беше за мен." Помислих си и директно го изтърсих. Това беше самата истина. "Беше прекалено скучен." Добавих аз.
"Романтик?" Попита Джъстин, дори ме погледна.
"О, боже не. Романтик да, но от времето на пра дядо ми вероятно." Засмях се.
"Не мога да повярвам, че си излизала с такъв глупак, Рейс. " Каза Джъстин с насмешка.
"Аз също, Джъстин, аз също. Но Блейк не е глупак." Добавих, скръствайки ръце. "Просто не е мой тип. Дори не мисля, че аз съм негов тип. Ние сякаш бяхме принудени. Нали знаеш, тези глупости...родителите ни, работата и ние техните деца. Сякаш сме душевните им изтривалки. И трябваше да сме заедно." Въздъхнах дълбоко.
"Какъв живот само, уау." Джъстин се засмя доста звучно.
"Да, нали. Отегчение до болка." Смотлевих аз.
"Е, въпреки това мога да кажа, че не знам как, но все пак си успяла да запазиш забавното в теб." Обърна се към мен и ми намигна.
"Ей, разбира се. Аз мразя скуката. Ненавиждам я." Усмихнах се със самочувствие.
"Стигнахме, скуко-ненавиждачке." Каза, смеейки се, при което аз се засмях още по-силно, заради прякора, който току-що ми беше дал.