YOUNG GOD

Глава 2 - "Хубаво дупе"

Джъстин

Докато изчаквах Рейси да приключи с пушенето на цигарата, телефонът ми звънна в джоба на дънките. Извадих го, допирайки го до ухото си, макар че останах изненадан от обаждането на Карлос.

"Да, Карлос?" Изсъсках.

"Трябва да дойдеш, човече." Каза ми, личейки си, че беше сериозен.

"Не мога точно сега." Изсумтях, въртейки очите си. "Преди около час и ти трябваше да дойдеш, но не дойде." Наблегнах на последната част от изречението.

"Да, не е моя работа, а на Чаз." Гласът му беше озлобен, но нямах намерението да споря с него. 

"Все тая." Отвърнах му.

"Не е все тая, Джъстин, трябваш ни с е г а." Последната дума беше проговорена така, че да разбера, че наистина има нужда от мен.

"Ще видя какво мога да направя, Карл." Казах със сериозен тон.

Джъстин и Рейси

"Имам работа. Трябва да тръгвам." Посочих към пътя, където бях оставил колата си и бях готов да тръгна на там.

"Не можеш да ме оставиш тук." Проговори Рейси, а аз гледах в объркване.

"И какво те кара да мислиш, че не мога да го направя?" Сбърчих веждите си, очевидно раздразнен.

"Не знам как да се прибера от тук. Никога не съм била в тази част на Манхатан. А и освен това нямам никакъв превоз." Каза на един дъх, видимо притеснена.

Погледнах към часовника на лявата ми ръка, осъзнавайки, че е почти седем вечерта. Тя явно казваше истината, затова реших да я закарам или нещо такова. 

"Идваш с мен." Кимнах и.

"О, наистина ли? Толкова ти благодаря." Гласът и стана толкова писклив, че просто се опитвах да не изсъскам срещу нея, изпратих и объркан поглед, но въпреки това тя продължи с радостта си, инстиктивно скачайки върху мен и увивайки ръце околово врата ми.

При тези нейни действия очите ми се разишириха, незнайки как да реагирам.

"Най-добре ме пусни." Погледнах я сериозно.

"О, да." Смъмри, поглеждайки надолу. "Съжалявам."

Това бяха последните и думи, а след това започнахме да вървим. Направих и знак да ме следва, за да стигнем до колата. Планът беше такъв - щях да закарам Рейси, където трябваше, а после да отида и разбера какво толкова искаше Карлос от мен. Надявах се, че не е нещо толкова сериозно.