Партито за рождения ден на Елена ще бъде помрачено от свада между братята Салваторе. Деймън разтърси нейния свят това е повече от ясно ,но дали любовният триъгълник ще се обърне срещу тях ?! Дали Елена ще трябва най-накрая да разбере какво изпитва...
Деймън се запъти към най-далечния магазин за алкохол за който се сети .Не можеше да понася лигавите обръщения на брат си към желаното от него момиче.Обичаше Елена повече от всичко.Чудеше се кога най сетне ще го забележи,но той я заслужаваше повече от Деймън.Въпреки че това не променяше чувствата му.
По това време в бара...
-Елена ,искам да поговорим.
-Кажи Стефан.Какво има?
-Знам че изпитваш чувства към брат ми.И това ме притеснява.
-Стефан не мога да те излъжа за чувствата си към Деймън или за целувката ни,но мога да ти кажа че избрах теб .
-Елена не ме интересува изборът ти!-извика Стефан-Искам да те предпазя от него разбра ли ме !
-Стига,всички ни гледат!-сниши глас тя
-Виж какво брат ми е зло и винаги ще бъде такъв.Обичам го и знам ,че ти си виждала много малко от тази негова страна ,но той е безмилостен убиец и ще направи всичко ,за да те има само за себе си.
-А не сме ли всички такива Стефан.Ние сме убийци и егоистини жадни за любов същества.Това сме ние Стефан.Аз,ти Керолайн,Деймън,Енцо дори Клаус ,Илайджа и Ребека!-повиши глас Елена
-Не искам да те засегна ,но да ти напомням ли колко много пъти тези хора ,които изброи се опитаха да те убият,а!?Аз никога не съм правил нещо,което да постави твоят живот в опасност.
-Деймън също!-извика Елена
-Защо всичко се върти около него!
-Стефан,не мога да повярвам че стоя и водя този разговор с теб,тук и на всичкото отгоре на моя рожден ден.Исках пет минути тайм аут от всичко това,разбираш ли .-попита Елена-Деймън поне разбира това.Искам да те помоля нещо тази вечер ако няма да се държиш като човека в когото се влюбих,а ще се държиш като тази ревнива своя част по-добре не идвай.
Елена се наведе към него докато казваше тази последна реплика ,взе чантата си от която извади портмоне и хвърли пари на масата:
-Дай бакшиш на брат ми.
След което се обърна към вратата и демонстративно излезе.
Деймън се прибра в къщата буквално захвърли пакетите с алкохол на масата и се запъти към своята стая.Бързо се качи по стълбите където го чакаше леглото му ,още от вратата се хвърли на него .Докато гледаше в тавана измъчван от мисли за събитието на което трябваше да присъства чу отдалечено звънене.Оказа се телефонът му,който беше захвърлил при многото алкохол.Загледа се в екрана и видя едно до болка познато име :
-Елена?!-попита учудено той
-Деймън,здравей.Къде си?
-У дома ,защо случило ли се е нещо?Добре ли си ?-попита с лек намек за паника той
-Не ,всичко е наред скарах се със Стефан и исках да те попитам искаш ли да прекараме деня заедно?
-Да,разбира се .От къде да те взема .
-От грила
-Идвам след 20 минути.
-Ще те чакам
Чаровна леко изкривена усмивка се плъзна по устните на Деймън,,Естествено ,че щеше да го чака''.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Ако искате да продължа с историята и ако ви е грабнала ще се радвам да го споделите ,но независимо от това дали ви харесва ще продължа да пиша.
