Предизвикателството

Ресторантът

Елена и Деймън влязоха в ресторант близо до морето.Насреща им изскочи собственикът(мъж на средна възраст с бяла престилка и доста голямо коремче ) и ги прегърна:

-Ех Деймън, Деймън най-сетне да ни доведеш момиче.Как се казваш хубавице?

-Елена.

-Елена това е Алберто,той притежава ресторанта и е мой много близък приятел .Познаваме се от 1925 г.

-Приятно ми е да се запознаем-каза тя и протегна ръка към Алберто

-Той каза ли ти голямата си тайна или още не е ?-протегна се и стисна ръката й

-Какво?!-учуди се тя

Погледна към него и попита:

-Тайна?

-О,не той не ти е казал.Деймън пееше в това ресторантче когато още живееше в Мистик Фолс.Идваше почти всяка вечер. О, и дори имаме вино,чиято рецепта той сам измисли.

-Сериозно?-ахна тя-Ще попееш ли тази вечер имам още 3 часа докато трябва да се връщаме.

-Не ,Елена беше много отдавна пък и Алберто сигурно вече си има група-каза Деймън и го погледна умолително

Приятелят му не разбра намека и каза:

-Имам списък с най-поръчваните песни ,ще ти го дам да го прегледаш още сега.Елена скъпа седни на тази маса по-близо е до сцената.

Алберто придружи двамата до масата и ги остави насаме след като взе поръчката.Деймън преглеждаше песните и най-накрая се спря на една:

-Елена искаш ли нещо преди да се кача да се изложа?

-Не ,благодаря ти.-усмихна се тя-Знам че ще се справиш чудесно.

-Ах-въздъхна той-Дано да си права

Деймън се запъти към сцената и мина покрай една сервитьорка ,подшушна й нещо и се качи:

-Дами и господа моля за вашето внимание,днес един много специален човек има рожден ден.Името й е Елена Гилбърт –стой на тази маса-посочи я-И това е един поздрав за нея.

Музиката започна и щом вниманието на всички беше приковано към него Деймън запя песен ,която предположи ,че ще се хареса на Елена:

-Heart beat, fast, colors and promises .How to be brave ,how can I love when I'm afraid to fall ,but watching you  you stand alone

Деймън беше толкова щастлив от това ,което видя на тяхната масата,Елена го слушаше подпряла глава на ръцете си .Щом срещна погледа му се усмихна и без думи му каза ,,Не се изложи''.

-One step closer. I have died every day waiting for you ,darling don't be afraid I have loved you for a thousand years ,I ''ll love you for a thousand more...

Песента бързо достигна до своя край,щом прозвучаха последните акорди ,Деймън благодари на публиката и преди да седне Елена се затича към него скочи на сцената и го целуна,прегъна го и двамата хванати за ръце се поклониха на публиката,която ги засипа с аплодисменти и викаше ,,Горчиво''.Заедно слязоха на масата и Деймън погледна телефона си ,на който Керолайн беше оставила повече от 7 съобщения :

-Боже Елена остава ни само 1 час ,а и Барби откача ,БЪРЗО!

Двамата скочиха и побягнаха към палатката.Събраха нещата и влязоха бързо в колата.Спогледаха се и изведнъж прихнаха да се смеят.Елена се приближи и отново целуна Деймън:

-Никой преди не беше правил нещо толкова мило нещо за мен.

-Е,чувството да си първи е главозамайващо-усмихна й се той

-Хайде да потегляме бързо, защото трябва да се прибирам.

-Дадено.

(Извинявам се ,че каварът няма нищо общо с гласа на Иън Сомърхолдър ,но този се доближаваше най-много до идеята ми,надявам се да ви е харесалои да оставите своя коментар по-долу)