Предизвикателството

Лесна работа ,нали?

Партито се разви точно по план.Катрин успя да убеди всички ,че е така обичаната от тях Елена и се гордееше с успеха си:

-Лека нощ ,Кер!Лека нощ Бони!-сбогува се тя

-Чао Елена.-отговориха в един глас и напуснаха къщата

Катрин най-сетне свали високите си обувки и го остави до вратата.Босите й крака докосваха пода и това беше приятно облекчение след цяла вечер прекарана в тези неудобни обувки.Реши,че веднага ще ги изхвърли щом всичко това приключи.Деймън се беше качил в стаята си ,а Стефан разчистваше кухнята.Катрин се приближи тихо и застана на рамката на вратата.Съзерцава го известно време преди да даде някаква индикация за присъствието си там:

-Искаш ли помощ,Стефан?

-Не,благодаря ти.Предлагам ти да се качваш да си починеш.-дари я с една окуражаваща усмивка и продължи да се занимава с миенето на чинии

-Стефан?Искам да те попитам нещо?

-Да,Елена?

-Защо се съгласи да остана при Деймън тази вечер?

-Колкото и да ми е неприятно Катрин е маниакално влюбена в мен и не се интересува от единственият човек ,който имаше някакви чувства към нея –Деймън.Искам да си в безопасност ,Елена.

-Обичам те ,Стефан

-И аз теб .

Катрин се убеди в едно ,ако иска да спечели сърцето на Стефан трябва да се отърве от Деймън.а тя смяташе да стори точно това.След тази вечер той щеше да е просто лош спомен.Отнесено му пожела едно ,,Лека нощ'' и се запъти към стаята на Деймън.Чу шум от банята и предположи ,че е влязъл да се изкъпе.Чудесно!Имаше време да помисли още върху плана си на действие.Отърси се от тази мисъл.Веднъж вече се бе влюбил в нея ,вторият път едва ли ще е по – трудно?Бързо свали роклята си и облече една от тениските на Деймън (беше нужно да прави обратното ,на което тя би направила).Легна на леглото и се пъхна под кадифено-меките чаршафи.Книгата ,сякаш захвърлена на нощното шкафче привлече вниманието й. ,,Отнесени от вихъра'',сериозно?Никога не се бе сещала за по сълзлива и неприятна книга от тази,но от любопитство я разтвори на първата страница и се зачете ,за да минава по-бързо времето.Деймън излезе от банята с кърпа завързана около кръста и се отправи към скрина с дрехите си.Не искаше да кара Елена да се чувства неудобно ,затова облече една стара провлечена тениска и легна до нея.Катрин продължаваше да чете и сякаш не забелязваше света около себе си.Деймън я побутна нежно по рамото:

-Хей,Земята вика Елена!-засмя се той

-О...-сепна се Катрин-бях се зачела в книгата.

-Виждам,харесва ли ти?-при тези думи погледът му обходи разстоянието от книгата до устните ,въпреки ,че продължаваше да изглежда невинен като малко дете

-Да,а на теб.-Катрин направи възможно най – изкусителната поза ,на която беше способна ,бавно вдигна ръка и с нежен жест погали силно –изразените му скули.

-Какво?-попита с усмивка той

-Знаеш ли ,че много ми напомняш на Рет Бътлър?

-Толкова нахакан и привлекателен?-засмя се Деймън

-Толкова сексапилен и раним.

Тя се прозя и се зави с чаршафа.Приближи се до него и усети топлината на тялото му.Усети ,че Деймън се обръща на другата страна.Сега беше шанса й.Хвана ръката му:

-Деймън?

-Какво има?Добре ли си?-усети нотка на притеснение в гласа му,накара я да се усмихне

-Да,моля те не се обръщай с гръб.-приближи се още по-близо до него и го придърпа към себе си.

Деймън първо плахо ,после уверено я обгърна с ръка ,Катрин се протегна и изгаси лампата.Поседяха известно време така ,но той се размърда и излезе от стаята.Беше се запътил към стаята на Стефан и без да почука ,рязко влезе .Брат му спеше ,но това не му направи впечатление.Дръпна завивките от леглото му с което го събуди и предизвика объркания му поглед:

-Какво?

-Шшшт.Тук не е безопасно.Ела

Деймън му направи подканващ жест и те влязоха в банята на Стефан,пуснаха чешмата и най-накрая брат му проговори:

-Това не е Елена ,а Катрин!

-Катрин!?-учуди се той

-Да...Катрин.

-Как разбра това Айнщайн?

-Стефан!Елена ми каза ,че ,,Отнесени от вихъра'' е единствената книга ,която не е успяла да прочете в живота си,а изглеждаше доста погълната от нея ,когато излязох от банята.

-Ставаш параноичен,признай си Деймън.Гризе те съвестта.

-Всичко се връзва – не ни разказа за случилото се,не поиска да отворим подаръците,нищо!

Стефан се засмя и преди да изрече и дума повече Деймън излезе от стаята на брат си ,с трясък затвори вратата и се върна при Катрин:

-Какво става?-попита объркано тя

-Имаме нови следи за Клаус ,ще трябва да изляза за малко.

Деймън свали старата си тениска и я замени с тъмна черна блуза,грабна якето си и излезе от стаята.Слезе по стълбите и грабна първата връхна дреха на Елена ,която видя на закачалката.Навън беше необичайно студено,но все пак беше 3 сутринта.Затвори вратата на колата и потегли към моста Уикъри,на тази част от разказа на Катрин вярваше.