Предизвикателството

Вързаха ли се?

Всички се затичаха към вратата и рязко я дръпнаха .Катрин се беше подпряла на нея и падането й ,което не беше очаквано предизвика още повече умилителни погледи към нея и още толкова обвинителни към Стефан.Повдигаше й се от цялото съчувствие и любов към безпомощната  ,,Елена‘‘ .Катрин се отърси от тези мисли.Сега беше важно да изиграе добре картите си.Въздъхна с нескрито облекчение,Деймън беше извадил кола.Вече се чудеше дали да не го стори и сама.Тези глупаци ,щяха да направят каквото им каже стига да направеше едни мили очи.Обърна се към Бони и Керолайн и ги прегърна по типичен за Елена начин.Дали се вързаха?Катрин реши да се презастрахова и с много усилия извика фалшиви сълзи в очите си.Трудно е да плачеш когато ти идва само да се усмихваш.Усети лигавия глас на Керолайн и ръката на Бони ,която я галеше по гърба и реши ,че е крайно време да поспре с театъра.Отдръпна се от двете и погледна към момчета ,които чакаха с надежда да каже нещо.Тъжно се усмихна на Стефан отвори уста да каже нещо ,но той я прекъсна преди да е издала и звук:
-Какво се е случило?Какво ти е сторила Катрин ?-обезпокоено попита тйой и сложи ръка на рамото
-Ами тя ....Катрин ..тя –запъна се ,не беше обмислила много добре историятс си
-Елена кажи какво се е случило?-настоятелно я подкани Деймън
-Просто Катрин...тя...тя отиде на моста Уикъри и ,и аз ...скочих от колата ,но тя ме преследваше и.
-Спокойно сега трябва да си почиваш.-прекъсна я безцеремонно Стефан
Деймън го погледна с учудване.Нещо не се връзваше,заради обаждането на Катрин беше станал подозрителен и тя го усети.Въпреки всичко той с нищо не показа ,че не вярва на историята й.
Стефан се размърда и помогна на Катрин да се изправи.
-Къде ще я оставим тази вечер?Катрин е някъде навън и Елена не може да отиде у тях.
Катрин вътрешно извика от радост .Вечер в постелята на Стефан щеше да й дойде повече от добре.След като я мислеше за скъпоценната си приятелка не би трябвало да е проблем да се порадва на малко утешителни ласки по-късно.Вече беше готова да тръгне към стаята на Стефан,когато чу думите – доверие и твоята спалня отправени към не кой да е ,а към Деймън.
,,Елена‘‘ остана като тресната .При Деймън.Сама.Стефан се беше побъркал,но нищо.Тя щеше да бъде наред.Планът й процъфтяваше по неочакван за нея начин.Щеше да се сближи с глупака,което нямаше да е много трудно.Сети се телефонният им разговор по-рано същата вечер.Значи Елена имаше забежка с него.Още по –добре.Всичко си идваше на мястото.До края на седмицата по-големият брат Салваторе щеше да бъде история.Но сега какво щеше да прави ако по-безмилостният от старите й любовници я разкриеше?Щеше да се тревожи за това по-късно ,а  сега умираше от глад;
-Момчета?Все пак още е моят рожден ден...искате ли да хапнем ще поръчам нещо на бързо и ще извади няколко банки кръв от мазето.Какво ще кажете?
Керолайн се усмихна :
-Да не оставяме тази кучка да ни разваля празника!
-Все пак само веднъж ставаш на 20 нали?-усмихна се Бони.
Стефан сви рамене и се приближи до нея.Придърпа я към себе си и сложи ръка на талията й.Деймън ги гледаше недоверчиво  с ръце сложени пред гърдите.Катрин му се усмихна подканващо и той с въздишка попита:
-Къде по дяволите е Бърбънът.
По това време на моста Уикъри .Една тъмна фигура вървеше през нощта ,облечена със скъпа рокля и без обувки.Елена вървеше изморено заради липсата дори на капка кръв в организма.Притесняваше я друго обаче.Слънцето скоро щеше да изгрее ,а тя беше без пръстен....

Извинявам се ,че не съм качвала дълго,но докато се ориентирам в новото училище и съученици и бля,бля,бля...Няма да ви занимавам с глупости надявам се да ви хареса.😚