Теория на вероятностите / Probability Theory

Глава 5

-Тръгваме ли? – до мен Еванджелин вече подскачаше като малко дете. Часовете бяха приключили и тя се беше понесла към паркинга със скоростта на светлината. Бях й казала да ме чака там докато изпратя Грей. По принцип имахме намерението двамата да идем в парка след часовете, но покрай нелепата мания на Ева и моята безкрайна доброта, планът се бе променил. Разменихме няколко думи с Грей, поцелувахме се малко и след като се разделихме се отправих с бодра крачка към паркинга. Там, до оградата, ме чакаше Ева, вече нервно гризяща кожичките около ноктите си – лош навик, от който усилено се опитваше да се отърве.

- Хайде де, къде ходиш?! – сопна се, но все пак усмивката цъфна на лицето й миг по-късно. – Предлагам да тръгваме.

-Да, да тръгваме – промърморих и наместих чантата на рамото си. Нямаше нужда да ходим до дома й, за да си вземе дрехи и други необходими за престоя неща, защото прекарваше толкова време у нас, че дори четката й за зъби бе чинно подредена до тези на семейството.

-Хей, чакайте ни! – веднага познах гласа на брат ми. Нямах намерения да го чакам, но размислих и се обърнах, за да му кажа да побърза. И тогава схванах какво означава „чакайте ни". Множествено число... На крачка зад него тичаше Чаровният принц. Не се налагаше да поглеждам към Ева, за да знам, че ще загуби ума и дума, когато Себастиан и брат ми ни настигнат. Така и стана.

-Какво става? – попита Себастиан.

-Какво те интересува?! – изрепчих се на свой ред.

-О, само не започвайте да се заяждате. – побърза да се намеси Дан и комично размаха пръст във въздуха. В този момент, точно преди и двамата със Себастиан да кажем на Дан къде точно да си завре пръста, Ева се обади със сладкото си гласче и успя да разсее напрежението... за момент.

-Ще остана да спя у вас за две седмици, между другото. – думите й като че бяха насочени към Дан, но погледът й не се отлепяше от Себастиан.

-А, между другото, къде се очаква да спиш? – въпросът на чернокосия идиот не целеше да звучи гаднярски, а просто явно флиртуваше с Ева, защото веждите му скочиха високо нагоре, а игрива усмивка се бе настанила на устните му.

-Какво те грее къде ще спи тя? – не можех да пропусна възможността да го заям.

-Как да не ме грее?! Чист късмет е, че в тази къща пълна с момчета ще има и едно красиво момиче.