Теория на вероятностите / Probability Theory

Глава 4

След като госпожата мина всички нюанси на червеното, най-накрая ни каза да седнем. Запътих се към моя чин, който беше третия в колоната до прозореца и който делях с най-добрата си приятелка, прекрасната като принцеса, Еванджелин. С красивата си руса коса, прекрасните си сини очи и фигура, която караше злобните кифли от училище да се изяждат от яд, Ева беше осмото чудо на света. Красива и умна, умерено дива, за съжаление и нея не я бе подминала тежката прокоба, която разпръскваше онзи малоумник Себаситан. И тя бе лапнала въдицата и точеше лиги по него. Затова не се изненадах, когато едва бях седнала до нея, а тя вече говореше за въпросния.

-Викс, не виждаш ли, той е толкова готин! – извъртях очи докато вадех учебниците си.

-Момиче, изобщо не разбирам какво харесваш в него. Не може да се каже, че на външен вид момчето не си го бива, но в главата сякаш е блондинка. – сините й очи ме изгледаха сърдито и обвинително.

-Аз също съм блондинка, а през живота си не съм имала по-ниска оценка от шестица! – вярно си беше. Ева беше отличничката на класа и кралицата на красотата. Ако не си с нея, по-добре да не си срещу нея...

- Не се обиждай де, за теб е ясно. Просто така е думата. – оправдах се набързо и погледът ми попадна на първия чин в съседната редица, чинът на Себастиан. Сетих се, че и аз съм блондинка, но реших, че темата е приключила. – Зарежи това, днес се случи нещo важно...

Реших да направя драматична пауза, за да привлека интереса й и да забрави за коментара за русата страна на любимия й. След миг ме погледна в очакване и потупа въображаемия часовник на китката си – знак да се разбързам и да й разкажа. Ухилих се победоносно и се замислих как да й кажа, щеше да полудее.

- Всъщност не е толкова важно, колкото е странно. Искам да кажа, че не е толкова...

- О, за бога! Казвай направо! – намръщих се за дето бе прекъснала мисловната ми тирада, но реших да не се отплесвам с излишни приказки относно това.

- Добре де. Та, любовта на живота ти, твоя рицар на бял кон, твоя принц Чаровен, познат още като Себастиан, сутринта се нанесе у нас със семейството си. – набързо изплямпах глупостите, които бях решила да й кажа, за да разсея реакцията й, ала за съжаление явно лирическата ми градация предизвика бурен ответ.