Теория на вероятностите / Probability Theory

Глава 1

- Виктория, ставай по дяволите! - провикна се майка ми. Защо за бога трябваше да ставам толкова рано за онзи  "затвор " или така нареченото училище?!?  Между другото името ми е Виктория, както вече разбрахте, а в допълнение само ще добавя фамилията ми, а именно Грийн. Така, сега най-добре ще е да се представя или иначе казано - автопортрет. Имам руса коса и страхотни изумруденозелени очи. Сравнително висока съм, ако съдим по детския метър в кабинета на личната ми лекарка и съм горда притежателка на мамините пищни форми в горната част на тялото.
Прокарах ръка през рошавата си коса и разтърках очи сънено.
-Не можеш ли по-тихо да събуждаш дъщеря си?! - леко издразнено извиках, надявайки се да ме е чула и поне този път да вземе думите ми под внимание.
-Ако бъда по-тиха ще се направиш, че не си ме чула, а така поне успях да събудя и братята ти. -каза скъпата ми майчица, която се беше подпряла на вратата на стаята ми. Погледнах я и станах. За едно й бях благодарна, (не че ме е родила... е, и за това също) събуди ме и спрях да сънувам тези розови мечки...  Стига бе, аз да не съм в детската градина! Оставаше към купа доволни, наядени мечки да се появят и грижовните мечета и картинката щеше да е пълна. Поклатих глава, обух пантофите, взех две кърпи и се запътих към банята, надявайки се, че братята ми не са я окупирали вече. Явно късметът ми не желаеше да се прояви точно сега, защото и четиримата стояха там чакайки, най-вероятно, баща ми да излезе. Небрежно опрян на стената беше най-големият от тях, а в допълнение само ще кажа, че ми беше и близнак. С Даниел имахме еднакви зелени очи и руси коси, но иначе не си приличахме по нищичко. Той приличаше на модел излязъл от някое списание и решил да ни удостои с присъствието си. Тъкмо бяхме навършили 17 и с нетърпение чакахме годината да приключи, да дойде следващата и най-сетне да приключим с шибаното училище. Браян е по-малкият ни брат и е на 15. Ужасно е нетактичен и понякога малко груб. Предполагам грубостта му е от майчина страна, макар че мама изявява тези си качества предимно пред семейството. И той като Дан има руса коса, а очите му са красива смесица между зелено и синьо. Алекс е на 14 и е най-нормалният от всички. Даже и Тим, който е на 12, не блести с нищо по-особено. Общо взето семейството ни е съставено от дузина пасивно-агресивни блондини със страхова невроза от готвенето на баща им...
-Май трябваше да се събудиш по-рано, така че поне да не си последна. – каза с лека насмешка Дан. В този момент баща ни тъкмо излизаше от банята. Без да му мисля много, бързо го бутнах и се шмугнах вътре. След миг започнах да чувам ругатните на „скъпите " ми братя по мой адрес.
-Егати джентълмените сте! Не сте ли чували, че първо се дава път на дамите. - саркастично казах и побързах да си взема душ. Когато излязох от там се учудих кой започна изведнъж да ме псува толкова много. Все пак не бях стояла кой знае колко време вътре. Със страхотния си слух чух откъде идват всичките тези псувни. Обърнах се и какво да видя, Браян седеше до стената, а от носът му течеше кръв. Секунда след това разбрах, че на излизане съм бутнала вратата малко по-силно , която пък е фраснала брат ми точно в лицето. Извиних се набързо и се изстрелях към стаята ми. Отворих гардероба си и започнах да тършувам за униформата ми.
-Мамо! Пак ли си ми ровила в гардероба? Колко пъти съм ти казвала, че не си на моите години?! - извиках с пълно гърло, молейки се по-късно в училище да не грача като гарван на погребение.
-Просто исках да видя какво носиш... - започна да се оправдава тя. Да бе, все едно й повярвах. Като е искала да живее не е трябвало да се жени на шестнайсет. Е, не че е имала особен избор, защото с милият ми татко, кой знае къде са забутали презерватива. Силно се надявах да нямам съдба като нейната...
-Добре тогава, докато си „гледала", случайно да си забелязала къде ми е униформата? – гласът ми издаваше лекото раздразнение, което изпитвах всеки път щом майка ми решеше, че ще пробва дрехите ми. Не че можех да я виня де... За 33-годишна, родила 5 деца – една прекрасна девойка и четирима първобитни пубери, тялото й беше наистина страхотно.
-Ъъъ... потърси в спалнята. – каза майка ми и чак оттук усещах как се червенее. Отидох, взех си униформата и побързах да я облека, защото щях да закъснея. Винаги се чувствах страхотно в късата дънкова пола, бялата риза и червената вратовръзка. А ботушите, които обух бяха убийствени. Униформата не беше лоша, даже напротив, само дето всички изглеждахме като близнаци, а на мен един ми беше предостатъчен.
Довърших с лек грим, огледах се за последно в огледалото и слязох долу на закуска. Едвам не паднах като видях кой беше долу. Съученикът ми, Себастиан Кроу, заедно с цялото му семейство. Седяха около масата, а мама наливаше чай на майка му и двете се смееха на нещо. Загледах се в Себастиан. Не можех да отрека, че е доста апетитно парче... Но какво за бога правеше тук?!