Теория на вероятностите / Probability Theory

Глава 2

С бодра крачка заслизах по стълбите, лепвайки си широка, приветлива усмивка.

- Добро утр... – тъкмо да завърша изречението си, когато усетих, че се свличам, като чувал с картофи.

- Ужасно си тромава! – думите на чернокосия си проправиха път до ушите ми и точно те ми бяха нужни, за да избухна, след като най-позорно си бях посинила задника пред всички.

- Ти май не си си получил нужната доза възпитание?! – видях как майка ми ми хвърли убийствен поглед. Не мисля, че можеше да ме обвинява, за дето се защитавах пред наглия коментар на красивия, но очевидно лишен от мозък, Себастиан. За щастие, поне полата ми не се бе вдигнала, иначе едва ли щях да преживея този срам.

- Себастиан, дръж се по-възпитано! Излагаш ни! - скастри го набързо майка му. Е, май вече започвах да я харесвам тази жена. Личеше си, че беше нещо повече от красиво лице, лъскава черна коса и крака, за които бих убила. Поне майка му имаше акъл в главата... Изправих се внимателно и изтупах полата и дланите си, които макар и да не признавах, ме наболяваха малко. Със същата бодра крачка и лека, снизходителна към случилото се усмивка, се запътих към масата. Без да сядам си налях чаша портокалов сок и след като отпих глътка, оставих чашата пред Себастиан. Подпрях се на облегалката на стола му и се обърнах към баща ми.

- Защо имаме гости толкова рано? – полюбопитствах, стараейки се да съм съвсем учтива, а знаех, че той ще ми отговори най-подходящо.

- Скъпа, семейство Кроу ще останат, защото имат малко проблеми. – съвсем спокойно обясни майка ми. - А доколкото виждам, ти май закъсняваш за училище.

Гледай я ти майка ми! Доколкото си спомням попитах баща ми, а не нея. Все слухти и се бърка там, където не й е работа. Мисля, че съм го наследила от нея.

Я чакай малко... Проблеми? Хмм, какви проблеми? Да не би да са ограбили банка или нещо такова?! Погледнах мнително към Себастиан, а после и към баща му. Изглеждаха много мистериозни.Определено можеха да бъдат криминално проявени. Марта Кроу обаче не изглеждаше никак разтревожена за сина си и мъжа си, а лекият й кикот караше всички на масата да се усмихнат глуповато. Може би не ставаше дума за престъпление. Тъкмо посегнах към една от палачинките на масата, все така права, когато майка ми ме погледна косо и тикна чантата с учебниците в ръцете ми. Погледнах я намръщено.