Теория на вероятностите / Probability Theory

Глава 3

Уау! Това беше наистина страхотна целувка. Когато отворих очи пред мен стоеше Грей, гаджето ми, с широка усмивка на лицето си. Усмихнах му се глуповато и отстъпих крачка назад.

- Не знаеш ли, че трябва да казваш, когато смяташ изненадващо да целунеш някой?-приказвах глупости.Да определено приказвах глупости... Кой нормален човек би изтърсил подобно нещо пред приятеля си?! Грей се пресегна и улови кичурче от косата ми между пръстите си.

- Ако бях предупредил, тогава нямаше да е изненадващо. - каза съвсем спокойно, като явно нямаше нищо против да има глупачка за гадже. А и отговорът всъщност бе логичен. Той винаги правеше така, винаги ме изненадваше с нещо. С целувка като тази, която изпращаше горещи вълни чак до петите ми, с изненадваща прегръдка пред всички, с малко подаръче, символизиращо нещо важно за мен и дори със захарен памук, защото знаеше, че обожавам. В негово присъствие се чувствах още по-голям идиот от обикновено. Сякаш мозъчните ми клетки се разтапяха и изобщо не се интересуваха, че се излагам пред хората. Правех разни глупости и най-вече говорех такива.

- Простено ли ми е?- след миг попита той, усмихна се и ме погледна по онзи начин, по който знаеше, че не мога да му устоя. Беше ужасно сладък. Моментално ми се прииска да го целуна първо по устните, а след това по онази сладка трапчинка на лявата му буза. Не мисля, че това прекрасно момче заслужаваше да има такава патица за гадже. Но аз разбира се съм всеизвестен егоист, тъй че Грей нямаше особен избор и щеше да остане с мен докато глупостта ни раздели.

Улисана в мисли породени от трапчинката му изведнъж се сетих, че закъсняваме за час. Не че часът по английски ми беше любим, но не исках да давам допълнителни поводи на госпожа Нийлс да си поговори с баща ми. Мисля, че му беше хвърлила око, макар да не знаех как може тази стара като динозаврите жена, с фигура на джудист, да си въобразява, че готиният ми татко, би заменил готината ми мама за нея. Луди хора...

- Ще ти бъде простено, ако побързаме за час! - засмях се и в следващиия момент вече бях увила ръце около врата му, лепвайки му продължителна целувка. Майната й на Нийлс. Баща ми беше голям човек, щеше да се оправи и сам. Аз тук имах гадже за целуване.

След още няколко целувки и малко време да се съвземем от електричеството помежду ни изведнъж го хванах за ръката и го затеглих към кабинета по английски. Точно отворих вратата с обичайния драматичен замах, когато устните на Грей се впиха в моите и оставиха всичките ни съученици с отворени усти. Усещах погледите им по гърба си и чух прокашлянето на госпожата.

Избутах Грей, макар че в други условия не бих го направила и се обърнах към Нийлс с порозовели бузи.

-Извинете за закъснението! – очите ми се стрелнаха към часовника над дъската и осъзнах, че сме изпуснали 15 минути от часа. Надявах се да ни пусне. Нямах нужда от повече забележки. И без друго страницата в бележника ми беше пълна... Не, че ми пукаше особено, но все пак.

-Госпожице Грийн... – въздъхна уморено. – Бихте ли били така добра, да ми обясните, какво стана преди малко на вратата? Как можете да си позволявате такива неща тук? И то пред мен? Аз съм учител от тридесет години и само шепа хора, сред които и вие, са успели наистина да ме накарат да се чудя, защо за бога реших да работя с деца. – поредната лекция. Знам, че понякога я изкарвах от нерви, но мисля че в случая Грей беше по-виновен от мен. Или поне и двамата бяхме виновни. Но както винаги аз бях онеправданата, онази, която хората неспораведливо обвиняваха за мъките и нещастията си. Каква чест...

Реших да отговоря на въпроса й по колоритен начин. Усмихнах и сплетох пръсти зад гърба си.

-Ами, госпожо Нийлс, нали знаете, че тийнейджърите правят разни работи... – ръката й се вдигна във въздуха карайки ме да замълча. Малките й очички замигаха бързо, докато лицето й се оцветяваше в най-наситеното червено, което някога бях виждала.