The Interview (Phoebе Tonkin and Michael Malarkey fanfic)

Secretary.

  Дразнеща аларма се разнесе из тихата спалня. Спящата брюнетка изключи телефона си и разтърка очи. Главата ѝ пулсираше жестоко. Всичко, което бе поела предната вечер сякаш си пробивашше път да излезе. Разтвори очи и рязко се изправи в леглото. Това ѝ действие я дари с още по-силна болка в главата. Обстановката бе напълно непозната.
-Шшт спокойно.-нечия груба, но същевремеенно нежна ръка погали гърба й.-Заспивай!-погледна в ляво до себе си и щом жълтите очи я прерязаха в съзнанието ѝ се завъртяха като на лента моментите от изминалата нощ.
-Трябва да вървя!-набързо сложи сутиена си, бикините и вчерашните дрехи.
-Къде така? Няма ли сутрешен секс?-Катрин го погледна косо, след което се усмихна лукаво. Приближи се до него, сля устните им и когато той започна да задълбочава целувката тя се отдръпна. Отдръпна се и постави двете си ръце на гърдите му, като така го придържаше към леглото. Наведе се към него, целуна мястото под ухото му и тежка въздишка се отдели от гърдите му.
-Всяка нещо си има годност, а твоята туко що изтече.- с тези думи Катрин се врътна на токчетата си и излезе през вратата, а скоро достигна и колата си. Така го остави сам, в празната стая с най-голямата ерекция, която някога бе получавал.
В багажника винаги носеше тоалет и нужният грим, за такива случаи. Тъмно лилава рокля прилепна перфектно по тялото ѝ. Златиста тънка верижка констратираше с бронзовата ѝ кожа. Устните се очертаха в същият цвят, като роклята. Малко руж, малко коректор и тъмно лилави сенки смесени със светло лилави подчертаваха очите ѝ.Двигателят мощно изрева и Катрин се понесе по магистралата. Скоро черните токчета затракаха по мраморния под на издателство „Гонзалес".
Но скоро спокойствието ѝ бе нарушено.
-Катрин!-познатият дрезгав глас на Александър достигна до нея.
-Кажете, г-не-застана пред него в цялата си прелест. V-образното деколте на тъмно лилавата рокля веднага привлече вниманието на 24 годишният красавец.
-Елегантността ти отива, Катрин-самодоволната му усмивка отново изгря на красивото му лице.
-Благодаря! Сега ще ми кажете ли истинстката причина, за да ме повикате?-гласът ѝ бе някак по-строг от обичайното.
-Леле, много сме официални днес!-Александър вдигна ръце във въздуха-Ела с мен, шефът те вика.
-Защо?-сърцето ѝ сякаш се сви, щом чу думите му.
-Не питай мен, Катрин!-двамата се качиха в асансьора. Двамата стояха в мълчание, Александър незабелязано се доближаваше до нея. Тя отстъпваше, той все повече я притискаше до стената. Изведнъж Александър рязко натисна червеният бутон на таблото в асаньора и напълно я притисна със своето тяло към червената стена.
-Катринн-атакува вратът й, а тя изви глава давайки му по-голям достъп. Той се притисна в нея още повече и силната му ерекция се отърка в женствеността ѝ -Виж какво ми причиняваш, Катрин-прошепна той и захапа мекото на ухото ѝ. Катрин сля устните им, а Александър и позволи пълен контрол. Изведнъж асансьорът силно се разтресе и продължи да се изкачва нагоре, напълно прекъсвайки заниманията на пътниците си.Катрин набързо възтанови изчезналото червило и когато достигнаха последният етаж с радост видя, че Елена бе тази която е извикала асансьора. Толкова много и бе благодарна в този момент. Елена щом видя двамата пред себе си и подпухналите устни на Катрин се усмихна многозначително и намигна на приятелката си.
-Влизай, очаква те-Александър я извади от унеса. Катрин просто кимна и почука на вратата.
-Влез!-чу се глухо и дланта ѝ се уви около дръжката. Вратата се отвари и зелените ириси потънаха в неговите кафяви. Катрин бавно пристъпи вътре, сърцето ѝ биеше силно в гърдите
-Очаквах те, Катрин. Сядай, трябва да поговорим!-гласът му навлезе в слуха ѝ, завладява я изцяло.
-Слушам Ви!-отвърна тя и се настани на стола, поглеждайки го право в очите.
Днес Кристиян Гонзалес е спретнат. Син костюм с черна риза, косата му е перфетно вдигната нагоре. Черна риза, плътно закопчана с интересен бял ефект.
-Искам да поговорим обносно длъжността, която ще заемете-гласът му бе някак строг, стараеше се да поддържа официалният тон без да я поглежда.