The Interview (Phoebе Tonkin and Michael Malarkey fanfic)

Run!

Бягай!... Не се обръщай! Бягай! Не поглеждай назад!... 

-Катрин!-за пореден път гласът му прозвуча някъде зад гърба и-Катрин, моля те!-гласът му се пречупи. Стъписа се..  Не спря..
 Краката й продължиха да я водят към изхода.. Направо тичаше надолу по стъпалите. Заклевам се само Бог знае как не се преби с тия токчета! Проклетият асансьор не работеше.  

Устните му върху нейните.. Ръцете му на кръста й.. Ръцете й в косата му.. Стоновете на чернокосата се разнасяха още в коридора.  Бяха  най-удобно настанени на дивана. 

Александър бе прав! Тя бе поредната! Тя бе поредната му кукла..

  Огромна буца бе заседнала в гърлото й. Гняв раздираше душата й. Но гняв към кого..? Към него? Не, това тяхното не бе нищо повече от секс. Нищо повече от задоволяване на копнежите... Но защо сърцето се пукашше с всеки километър, с  който се отдалечаваше от него..?? Дори не бе усетила кога се бе качила в колата... Болеше я, нямаше как да го отрече..  Колата се носеше по празната магистрала. Не знаеше къде отива, не я интересуваше къде отива. Просто искаше да се махне, да е далеч. Да не го вижда, да го изтрие.. Катрин паркира пред голяма вила, в покрайнините на града... Краката й сякаш сами я водеха, всичко й бе като в мъгла. Изтри напиращите сълзи, пое въздух и бавно натисна звънеца.   Веднъж.. Втори път.. Трети път.
-Какво правиш тук за Бога?-запита се Катрин. Когато се обърна да си тръгне, вратата се отвори. 
-Катрин?-гласът му бе дрезгав, гарваново кестенявата коса бе разрошена-Какво правиш тук, по това врреме?-Катрин не се поколеба и сля устните им.. Лявата му ръка се уви около кръстта й, приближавайки я все повече до себе си, а с другата затръшна вратата. Катрин уви крака около кръста му.  Хватката му се затегна. Синеокият се откъсна от устните й, спускайки се надолу.. Мокри страстни целувки по врата й.. Хапеше и засмукваше нежната кожа, облизваше за да успокои болката.. Катрин прокарваше пръсти през перфектно разрошената му кестенява коса. Внимателно Александър положи Катрин върху голямата спалня, ерекцията на синеокият нарастваше все повече.. Някъде между целувките и малкото дрехи бяха премахнати. Той пое едното и зърно между устните си, изтръгвайки от плътните устни на Катрин дълбок стон. Леките дълбоки стонове се разнасяха из стаята. Синеокият продължаваше съсредоточено да дарява внимание на перфектните гърди на Катрин, оставяйки след себе си множество малки и големи лилави петна, отърквайки се в сърцевината й, докато ръцете му се спуснаха към задника й, повдигайки я.Катрин вече не издържаше на това бавно мъчение. В този момент всичко сякаш изчезна. Всички проблеми се изпариха. Светът сякаш спря и никой друг не съществуваше освен те.
 Катрин уви крака около кръста му, придърпвайки го неочаквано силно към себе си. Навлизането бе рязко, бързо.. Изпълваше я изцяло, достигайки нови висоти и за двамата. Тласъците му бяха силни, мощни. Катрин забиваше безмилостно нокти в гърба му. Той ръмжеше във врата й, хапеше и смучеше нежната кожа допълвайки картината от лилави петтна по бронзовата кожа. Капки гореща пот се стичаше по телата им. Тялото на Катрин се извиваше под действието на удоволствието, заливащо същността й. Синеокият здраво хвана бедрата й, преобръщайки ги. Сега Катрин водеше играта. Бързо се приспособи, ддори засили темпото. Той здраво стискаше бедрата й, захапал долната си устна. Кичури коса бяха залепнали по потното му чело. Наближавайки ръба, синеокият отново пое контрола. Катрин бе под него, вкопчи пръсти в чаршафите напълно отдавайки се на удоволствието. Още няколко тласъка и двамата скочиха доброволно от ръба. Удоволствието заля цялото им същество и сега двамата лежаха задъхани, напълно отдадени на усещането.  Когато Катрин се изправи и започна да търси дрехите си
-Видя истинското му лице, нали?-неочаквано попита Александър-Думите ми се оказаха верни?-мълчанието й му бе достатъчен отговор-Хайде, ела!-Катрин не отказа поканата му  и се върна в мекото легло, в топлите му обятия..
Странно бе.. Някак спокойно и безопасно. Александър осъзнаваше, че бе марионетка за отмъщение, но нямаше нищо против.. Щом тя е в ръцете му, щом усеща успокоеното й сърцебиене срещу гърдите си.  Наблюдаваше я, заспала спокойно в обятията му. И му се искаше да не я пусне никога повече. 
Станноо бе.. Всичко бе толкова объркано. В най-неочакваните ръце, в най-неочакваното легло Катрин бе сякаш у дома си.. В безопасност. Спокойна. Това странно чувство винаги превземаше съществото й, дори когато Александър бе на 10 крачки от нея. Ако той я караше да се чувства сякаш бе на ръба, то тук тя сякаш бе у дома, който никога не е имала...

************************