The Interview (Phoebе Tonkin and Michael Malarkey fanfic)

Kiss me!

      Тежко мрънкане се разнесе из тихата стая. Зелените ириси мъчително се разтриха с длани и огледаха наоколо. Главоболието бе непоносимо. Силно гадене тормозеше организма.
-Къде съм?-бавно се изправи в седнала позиция в голямата мека спалня. Изправи се мъчително, но леко залитна. Огледа непознатата обстановка. Огромна кралска спалня, със снежно бели чаршафи. Едната стена на стаята бе изцяло стъклена с тъмно червени пердета, спускащи се от тавана, която водеше до тераса. До вратата имаше поставено голямо огледало. Отражението й в огледалото леко я стресна. Устните й бяха изгубили наситено розовият си цвят. Кожата бе някак бледа, косата бе на всички страни. Черна риза покриваше тялото й.
-Ох, нищо не помня.-измрънка отчаяно щом непоносимата болка в главата й се обади отново-Къде са ми дрехите?-зае се да ги търси наоколо. Докато оглеждаше за дрехите си, вратата на стаята се отвори.
-О, събудила си се!-Катрин се стресна, изобщо незабелязала присъствието.
-Кристиян?-попита объркано-Чакай, не ми казваайй...
-Не, не!-прекъсна я-Повърна върху себе си и помолих г-жа Грейсън да те преоблече. Ризата ти отива.-лека усмивка изви устните му.
-Ъм, благодаря предполагам!-Катрин прокара пръсти през косата си-А г-жа Грейсън е?
-Прислужницата ми. Тя е до мен, още от самото начало.-обясни простичко-Хайде, ела сигурно си гладна.-покани я Кристиян.
С леки и бавни крачки Катрин го последва мълчаливо. Следваше го и оглеждаше апартамента.
-Красиво е!-тихичко измрънка, сякаш повече на себе си.
-Благодаря!-усмихнато отвърна Кристиян-Как си?
-Като пребита и прегазена от танк!-въздъхна Катрин и двамата се настаниха на масата-Какво всъщност се случило снощи? И как се озовах тук?-поинтересува се тя, отпивайки от кафето.
-Какво се е случило не знам! Единствено знам, че бе в ръцете на някакъв нещасник, върху когото повърна, а той те обиждаше и почти те удари. Но се намесих навреме.-Кристиян наля портокалов сок в две чаши и се присъедини към Катрин.
-Спомена, че съм повърнала върху себе си?-отново попита Катрин, докато заливаше гофретите си с кленов сироп.
-О, да! И то няколлко пъти.-Катрин го погледна изумено-Тази мисля е третата риза, която смени.-разсмя се Кристиян, а Катрин сведе глава засрамено-Не знам какво си приемала снощи, моля те не го прави отново!-загриженият, но все пак строг тон погали слуха й. Кристиян хвана брадичката й с палец и показалец, принуждавайки я да го погледне-Разбрахме ли се?-попита той, гледайки я право в очите.
-Ще се опитам!-бързо възвърна самоконтрола си и го дари с невинна усмивка.
-Е, тогава ще се наложи да те спасявам по-често!-отбележи Кристиян и двамата се разсмяха.
-Не си длъжен да го правиш, мога да се грижа за себе си!-Катрин отпи от портокаловият сок, а погледът й шареше наоколо.
-Катрин, знаеш че не мога просто да стоя далеч от теб!-Кристиян не отделяше очи от нея-Изпитвам непознатата нужда, да те пазя.. Да те имам.-гласът му няккак се снижи при последните думи. Почти ги прошепна, но Катрин го чу. Чу го и попи думите му с цялото си същество.
-Ти си ми шеф, не е редно.-прошепна Катрин, сякаш повече на себе си. Сякаш си го напомняше на себе си.
-И какво?-леко повиши тон-Нима са ни забранени чувствата? Нима не можем да се влюбим ли?
-Не е редно.-отново тихичко отбеляза Катрин.
-Стига, Катрин! Не се преструвай, че не те изгаря всяка вечер!-възвърна лекият си и нежен тон-Не съм глупав и виждам всичко.-хвана ръката й. При допира на студената му кожа, Катрин леко потрепна-Виждам как тялото ти реагира на допира ми.-приближи се до нея-Усещам как задържаш дъха си, щом съм наблизо-плъзна ръката си от рамото й, проследявайки дължината на ръката й и накрая преплитайки пръстите им.
-Кристиян..-въздъхна Катрин. Горещата й кожа, сякаш замръзваше там където той докосне. Дъхът му, гъделичкащ кожата на лицето й възпламеняваше кръвта й. Копнежът изгаряше притесненията, изпепеляваше възраженията. Бе прав. Всяка негова дума бе самата истина. Бе дяволски прав и вече не можеше да се крие.
-Желая те, Катрин. Ти преобърна всичко, само с появата си в кабинета ми. Но няма да те притискам.-отдръпна се от нея-Признай го пред себе си, пожелай го.Поискаш ли го, ще съм най-щастливият мъж. Тръгнеш ли си, ще те оставя и няма да те притеснявам.Кажи ми какво желаеш!-Катрин мълчеше с лека усмивка на лице. Кристиян я наблюдаваше отстрани. Тази нейна иронична усмивка го дразнеше. Дразнеше го мълчанието й.Несломимата й упоритост. Така се усмихваха жени, които живееха за собствено удоволствие и нищо не прощаваха. Катрин гледаше все още преплетените им пръсти, отстрани изглеждаше така сякаш спореше със себе си.
-Целуни ме!-Катрин вдигна очи към Кристиян. В погледа й танцуваше страстта, копнежа. Гласът й бе силен, решителен. Без капчица съмнение. Кристиян се усмихна самодоволно, удоволстието от думите й бе неописуемо. Кристиян се приближи и сля устните им. Езиците им изящно се бореха за надмощие. Катрин бутна Кристиян отново на стола и го възседна. Жадно отпиваха един от друг. Вземаха ввсичко, което им бе нужно. Страстта бавно завладяваше съществото им. Кръвта бушуваше във вените. Желанието бе взело връх, изпепелявайки напълно всяко съмнение.    

********************************************************