тя отвори врата и беше изненадана от това, колко хубаво изглеждаше люк.
не по сексапилен начин, но по глупавия сладък начин. той не носеше букет с цветя, а само една бяла роза.
и това за нея беше по някакъв начин перфектно.
контролирай се пайпър, трябва да го накараш да си падне по теб, а не обратното.
тя погледна лицето му, очаквайки той да е доволен, но вместо това той изглеждаше объркан.
"здрасти люк"
"хей, ъм, пайпър" каза той, намръщвайки се.
"не ти харесва това, което виждаш?" тя го попита.
"не ъм, изглеждаш добре. просто не приличаш на себе си." той отговори.
и като тръгнаха към колата, тя разбра. той я познаваше. не по начина, по който джош и шон я познаваха.
не. той познаваше истинското ѝ тя. с кого си играеш пайпър?
YOU ARE READING
the library
Short Storyтя обичаше да чете книги. той обичаше да я наблюдава как чете.
