ново|07

150 31 0
                                    

не говорих с нея вчера. помислих си да я карам бавно.

затова днес реших да направя крачка.

"здравей Пайпър" казах с усмивка

тя ме погледна развеселено. хубаво, помислих си, веселието е по-добро от раздразнението.

"хей ъм...?"

"Люк" довърших изречението ѝ, изненадан, че не помни.

"да, да, Люк. извинявай, забравих" тя каза и се върна към ученето ѝ.

"та, чудех се, искаш ли да отидем на кафе?" попитах я колебливо.

"ъм майка ми не ми позволява да ходя на кафе с непознати" тя каза с лека самодоволна усмивка.

изкикотих се, "вярно" казах и се върнах към преструването ми, че чета.

the libraryWhere stories live. Discover now