не говорих с нея вчера. помислих си да я карам бавно.
затова днес реших да направя крачка.
"здравей Пайпър" казах с усмивка
тя ме погледна развеселено. хубаво, помислих си, веселието е по-добро от раздразнението.
"хей ъм...?"
"Люк" довърших изречението ѝ, изненадан, че не помни.
"да, да, Люк. извинявай, забравих" тя каза и се върна към ученето ѝ.
"та, чудех се, искаш ли да отидем на кафе?" попитах я колебливо.
"ъм майка ми не ми позволява да ходя на кафе с непознати" тя каза с лека самодоволна усмивка.
изкикотих се, "вярно" казах и се върнах към преструването ми, че чета.
YOU ARE READING
the library
Short Storyтя обичаше да чете книги. той обичаше да я наблюдава как чете.