the library

последната|29

той влезе вътре, изглеждайки добре както винаги. брат ѝ я потупа по рамото и се обърна да излезе, прошепвайки нещо на люк по пътя.

"здрасти" каза той нежно.

"хей" тя каза като изтри сълзите си.

той докосна бузата ѝ, а тя затвори очите си, наслаждавайки се на докосването му. как е могла да бъде толкова сляпа?

"наистина съжалявам люк. не знам как да оправя нещата. наистина те харесвам." каза тя отчаяно, защото искаше да поправи грешката си.

"шш всичко е наред. не плачи. и аз те харесвам. всъщност, харесвам те от няколко месеца вече." каза той и тя се изкикоти леко.

тя изправи гърба си, изтри сълзите си отново и застана на едно коляно, люк я погледна развеселено.

"люк, съжалявам за глупавата грешка, която направих. виновна съм. но единственото нещо, за което не съжалявам е че отидох с теб на кафе. искам да оправя нещата. та люк, би ли ми оказал честта да станеш моето гадже?" тя каза, усмихвайки му се.

той се засмя, вдигна я по раменете ѝ и я целуна.

"да пайпър" той каза.

"стига сте се драматизирали" гласа на камерън се чу зад вратата и те се засмяха.

•край•