the library

страйк|21

тя си помисли, че той ще я заведе на петзвезден ресторант, но вместо това, те отидоха до крайпътен ресторант.

тя беше раздразнена, плана не трябваше да се обърка така!

"какво искаш да ядеш?" той я попита, усмихвайки се.

тя искаше да ощипе трапчинките му. ъх. пайпър фокусирай се.

"ще си взема това, което и ти." каза тя като се усмихна сладко. точно като 'онези' момичета. той се сви, той буквално се сви.

"какво?" попита тя като се намръщи.

"ти си една от онези."

"от кои?"

"знаеш, че можеш да си избереш каквото си поискаш. няма нужда да си взимаш това, което и аз. какво ами ако се окаже, че напълно мразиш това, което аз ще си взема?" той попита.

и тогава тя чу пропукване. тя усети лицето ѝ да се пропуква.

"хубаво тогава. ще си взема бургер с картофки." тя каза. и той се усмихна. усмивката му беше толкова широка, че тя си помисли, че и лицето му ще се пропука също.

"какво сега?" тя попита, неспособна да не се усмихне.

"нищо. намирам момичета, които ядат бургери и картофки за екстремно привлекателни" каза той с проблясък в очите му.

"странен си" каза тя като се изкикоти.

"не сме ли всички?" каза той, усмихвайки се с нежна усмивка, усмивка, която изразяваше възхищение.