Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

TWENTY ONE

Гледна точка на Джиджи

-Всичко е уредено. Найл ще ни чака утре в парка на онова закътаното място.- плесна с ръце Бела, след като изпрати последното съобщение на Найл.

Тъй като Бела и Найл си пишат от известно време, тя го помоли за една услуга, която той на драго сърце прие да изпълни, щом се отнася до щастието на Зейн. А сега вече имаме даже уговорена среща утре, да се срещнем и да повторим плана за рождения ден на Зейн.

-Това е страхотно! Надявам се Зейн да се зарадва много.- усмихнах се широко и прегърнах Бела, но когато се отделих тя се беше замислила, след секунда усмивка започна да се прокарва на лицето й и ме погледна.

-Какво? Защо ме гледаш така?-попитах и леко се отдръпнах от нея, защото започваше наистина да ме плаши.

-Оййй, влюбената ми сестричка!

-Влюбена? Аз? Не започвай и ти, сис.-засмях се леко и се опънах на леглото си.

-Не знам до кога ще продължаваш да го отричаш Джи, но когато го осъзнаеш, аз ще бъда първата, която ще ти каже "Казах ти.". След това ще бъде ред и на Кендъл.-усмихна се, прати ми въздушна целувка и с танцова стъпка излезе от стаята ми. 

Извъртях очи, но колкото и да се опитвах да убедя себе си, че няма как да съм влюбена в Зейн, вътрешното ми аз постоянно ми натякваше, че греша. Но какво ще променя с това, ако Зейн не изпитва същото към мен. Точно така... нищо. Затова по-добре да си остане само за мен, след време ще утихне. 

Точно се чудих какво да правя, когато телефона ми извибрира, че имам получено съобщение. Игнорирах факта, че корема ми се сви и просто взех телефона си и го отключих, когато видях снимката на Зейн на екрана на телефона си. Огромна усмивка се настани на лицето ми и колкото и да се опитвах да я премахна, просто не се случи.

Зейн: Не...

Зейн: Вече не мога да издържам.

Зейн: Ще полудея.

Аз; Какво става, Зейн? Нямаш търпение да видиш мама и тати ли?

Изсмях се на собственото си съобщение и зачаках да получа отговор от него.

Зейн: Хаха, много смешно.

Знаех си, че ще напише точно това.

Зейн: Имам странната нужда да хапна нещо сладко.

Зейн: Вече нямам търпение да се кача на самолета и да си поръчам толкова много сладко и то само за мен. Не е ли страхотно?

Аз: Да... но все пак внимавай да не получиш диабед, господин Шоколад 

Зейн: Господин Шоколад ли?

Зейн: Какво е това?

Аз: Новият ти прякор

Зейн: А какъв беше старият?

Аз: Е как какъв?

Аз: Самовлюбен идиот

Зейн:...

Аз: Добре де, може да е само Самовлюбеният

Зейн: На това съм по-съгласен.

Аз: И какво си правиш сега, господин Шоколад?

Зейн: Пътувам.

Зейн: Скоро трябва да се качим в самолета на път за Лондон, най-сетне.

Зейн: А после ме очаква един много дълъг разговор с Пол.

Аз: Какво си направил, непослушко?

Зейн: О, това нов прякор ли е?

Аз: Може би...

Зейн: Помниш ли случката, когато се изгубихме с Луи и група фенове ни подгониха?

Аз: Дам

Зейн: Ами... ето ти отговора.

Аз: Ооо

Аз: Лелее, май лошо ви се пише, а?

Зейн: Мислиш ли? *въздъхва дълбоко*

Зейн: Двамата с Луи не спираме да си повтаряме, че като отидем няма да има спорове, а само смях.

Зейн: Силно се надявам да е така.

Аз: Няма да е толкова зле, Зейн.

Аз: Едва ли ще ви накажат да не излизате от вас навън.

Зейн: О, повярвай ми, един път се беше случило на Хари

Аз: Неее

Зейн: Дааа

Аз: Не го вярвам

Зейн: Ами повярвай го 

Зейн: Вече се качваме в самолета.

Зейн: Вечерта късно ще съм си в нас и предполагам, че веднага ще тупна на леглото.

Аз: Лек път и се натъпчи едно хубаво със шоколад след малко.

Аз: А сега като се замисля, мисля че и аз ще отида да си взема 😂

Зейн: 😂

Аз: До утре, Зейнстър ❤

Зейн: До утре, Прекрасна! ❤

A/N

Новата главаа. Надявам се да ви хареса! Приятно четене! 💓

П.С: Може да пусна следващата глава днес вечерта или утре по някое време. 🤗