Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

FIFTY THREE

Гледна точка на Джиджи:

Сърцето ми прескочи няколко пъти, когато отидохме близо до подиума. Не знам защо аз бях нервната в случая, като се има в предвид, че знам какво трябваше да се случи... Наместих роклята си и се опитах да се поуспокоя малко.

-Готова ли си?- попита Кендал, поемайки си дъх дълбоко, след което издиша. Погледна към мен и се усмихна притеснено.

Усмихнах й се и се загледах в нея, помисляйки си колко щастлива ще бъде тя след броени минути и колко се радвам за нея.

-Разбира се, че съм готова. Ще се справим.- кимнах й окуражително и погледнах напред към дългия подиум.-Хайде.-кимнах й и двете заедно тръгнахме напред, за да представим роклите.

Погледнах леко към приятелите ни. Бела даде едва забележителен знак на Ануар и той бавно се доближи до подиума. С Кендал намалихме крачка и аз се усмихнах, когато брат ми вече беше срещу нас.

-Какво става?- попита объркано най-добрата ми приятелка, погледна към мен, а след това и към брат ми. Отдръпнах се леко и отидох при приятелите ни, като се сгуших в Зейн, който ме целуна нежно по челото.

Бях готова да заплача. Брат ми, който беше облечен официално, което беше рядкост за него, в цялата си красота, седеше видимо притеснен срещу най-добрата ми приятелка, която си личеше, че наистина беше объркана. Но и двамата се усмихваха един на друг, седяха сами на целия подиум и това беше техния момент, който щяха да помнят винаги. Брат ми взе микрофона, подаден му от декоратора на залата, в която бяхме и се доближи до Кендал. Тя повдигна вежди, но все още се усмихваше. Дори каза нещо, от което и двамата се засмяха. Брат ми поклати глава и я погледна.

-Любов, сигурно си забелязала странното ми държание напоследък.- започна брат ми, а Кендал кимна няколко пъти в знак на съгласие, което породи смях у нас.- Да и мога да кажа, че това се дължи на нещо, което обмислях тези няколко дни.- брат ми прочисти гърло и беше готов да продължи.

Усетих ръка на рамото си и се обърнах, виждайки майка ми, която също като мен беше на ръба да се разплаче. Погледнах към Зейн и му се усмихнах леко, а той ми кимна. Прегърнах мама, а след секунда и Бела се приближи към нас.

-Кендал, любов моя. Преживяхме много през тези две години, много изстрадахме, за да бъдем заедно, но заедно успяхме да преодолеем всичко и най-накрая да сме заедно. Може би точно тези препятствия увеличаваха любовта ни с всеки изминал ден и днес тя е дълбока, искрена, чиста. Обикнах те още от първия път, когато те срещнах, макар че отказвах да си го призная. Ти ми показа как да обичам,да оценявам дори и най-малките неща. Обичам те!Заради всички онези моменти, които сме имали, заради целувките, заради прегръдките, заради всички онези малки неща.- брат ми си пое дъх и вдигна ръка, за да изтрие сълзите от лицето на Кендал. С мама и Бела, все още стояхме прегърнати и ридаехме тихо, останалите седяха близо до нас и се усмихваха, чуваха се риданията и на Соф и на Ел отзад и извиках и тях при нас. Брат ми продължи.- И сега тук, на това място, искам да те попитам нещо.- Ануар извади малката червена кутийка с пръстена, който беше купил преди дни. По-обилни сълзи започнаха да капят от очите на Кендал, когато видя малката кутийка в ръцете на Ануар. Брат ми отвори кутийката и погледна към Кендал с огромна усмивка на лице. - Ще ми окажеш ли тази невероятна чест, да станеш моя съпруга? Ще се омъжиш ли за мен? - заплаках по-силно, когато видях как Кендал кимна няколко пъти енергично и изкрещя силно "Да!". След като Ануар сложи пръстена на треперещата й ръка, тя буквално се хвърли в обятията му.

Погледнах към Бела и двете се качихме на подиума, отивайки към двамата бъдещи младоженци. Прегърнах брат ми силно и заплаках.

-Поздравление, брат ми! Много ви обичам и двамата.- поздравих го. Той ме целуна по бузата и изтри сълзите ми.

-Знаеш, че без ваша помощ, нямаше да се осмеля да се кача пред всички, нали? Много ти благодаря за всичко, Джи! Много те обичам!- прегърнах го отново, преди да се доближа до Кендал.

-Джи, ти знаеше ли за това?- попита тя през сълзи. Аз й кимнах, усмихвайки се.

-Пожелавам ви цялата любов на света, мила моя приятелко. Поздравления!- прегърнах я, а лицето ми все още беше обляно в сълзи.

-Много те обичам!- каза тя.

-Аз също много те обичам.- усмихнах се.

Всички заедно споделихме този радостен момент на Ануар и Кендал и няма как да бъда по-щастлива в този момент.