Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

FORTY TWO

Гледна точка на Джиджи:

-Вече сме сами.-отбеляза очевидното Зейн.

Двамата стояхме в стаята, която по принцип делят Зейн и Найл, но така стана, че явно вече се води, че ние двамата със Зейн я делим. Още щом се прибрахме, Найл и Бела се измъкнаха и се качиха в стаята си, оставяйки ни насаме със Зейн. След целувката едва успях да се концентрирам и да си продължа работата, мислите ми бяха съсредоточени само върху това. От толкова много време очаквах този момент, но сега ме хвана адски неподготвена. И наистина искам да поговоря със Зейнстър, за да се изясним. Обичам го, напълно съм сигурна, имам силни чувства към него, но не събирах достатъчно смелост, за да си го призная до сега. И ето... сега ми се отдава такава възможност и мисля да не я изпусна.

-Зейн, не спирам да мисля за това от вече няколко часа и наистина искам да поговорим.-казах. Заиграх се с ръцете си и се опитах да подредя мислите си в главата, но когато Зейн е наблизо става прекалено трудно.

-Аз също, Джи.-отговори и повдигна брадичката ми, за да го погледна в очите. Поех си въздух, събрах смелост и се усмихнах съвсем леко.

-Чудя се от къде да подхвана темата.- засмях се притеснено.- Зейн, тази целувка... тя не беше нещо обикновено, нали?- той кимна почти веднага. 

-Това беше едно толкова хубаво изживяване...- започна Зейн и ме погледна в очите.- ... за което копнея от толкова дълго време.- затаих дъх. Не мога да повярвам, че се случва.- Джи, от както започнахме да си пишем, ти си постоянно в мислите ми и не излизаш от там. Всички тези чатове, всички снимки, които ми изпращаше.  Мислех си, че не е възможно да се влюбиш в човек, когото дори не си виждал на живо. Но съм грешал.-  усмихна се, а аз започнах да треперя от вълнение. 

-Постоянно си повтарях, че няма как да съм се влюбила в човек, когото не съм виждала на живо. Сестра ми постоянно ми правеше намеци, питаше ме и директно дали изпитвам нещо към теб, аз отричах, отричах и пред себе си, но ми беше пределно ясно, че не можех да лъжа добре.. Ти съвсем ми завъртя главата, а дори не се бяхме виждали. И когато се видяхме, това беше най-страхотния ден в живота ми, Зейн и тогава вече наистина признах и пред себе си и пред сестра си, че се влюбих в теб.- повдигнах рамене и се загледах в прекрасното му лице, което в момента беше озарено от една голяма усмивка.