Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

FORTY FOUR

Гледна точка на Джиджи.

-Само още няколко снимки.- Марио се разхождаше напред-назад, коленичеше, заставаше под всякакъв ъгъл и не спираше да снима. Понякога му се чудех как издържа, но човека си разбираше от работата и беше свикнал с темпото. Затова и много обичах да работя с него - винаги е толкова лесно и бързо. Аз, заедно със Зейн, Бела и Найл позирахме. С Бела поехме инициативата на напътстваме момчетата, тъй като не бяха свикнали с бързото темпо. Марио спря за момент, за да направи поредното разместване.

-Господа, застанете зад половинките си.- започна Марио, а Зейн и Найл го изпълниха.- Джиджи, погледни на твое ляво и сложи лявата си ръка на бузата на Зейн.- кимнах и направих точно това, което ми беше казано.- Перфектно! Бела, направи същото, но от дясната страна.-Марио кимна.- Много добре! Сега, като започна да снимам, момчета, започвате бавно да се приближавате към дамата си. Нали?

Марио се отдалечи и започна със снимките. Зейн започна да се доближава бавно до мен, усмихваше се, но не се усмихваше само заради камерата, гледаше мен и се усмихваше на мен. Започнах да усещам дъха му до устните си, когато спря. Погледнах го в невероятните му очи и се усмихнах. Възможно ли е да е толкова красив? Погалих леко бузата му, точно преди да усетя устните му върху моите. Отвърнах му почти веднага. Бяха толкова топли, прекрасни. Не ми се искаше да се отделям, но мястото не беше едно от най-подходящите. Зейн отдели устни от моите и подпря чело на моето.

-Обичам те!- прошепна. Усмихнах се и кимнах.

-Аз също те обичам!

-Невероятно! Удивително! Вие хора сте невероятни! Уникално! Нямам думи. Браво!- говореше забързано Марио, приближавайки се към нас.- Снимките станаха повече от прекрасни. Това последното момчета... хареса ми. Получи се страхотно. Много добре.- усмихваше се Марио.- Време е да се заема с днескашните снимки, утре продължаваме, нали?

-Да, благодарим ти за прекрасния ден, Марио!- казах.

-О, не, аз ви благодаря. Бяхте чудесни. До утре!- махна ни и излезе от залата.

***

-Хайде де, хора.- опита се да ни убеди Найл за пореден път.- Белс, скъпа, хайде, моля те.- направи муцунка, а Бела се засмя. Повдигна рамене и погледна към нас със Зейн.

-О, не.- поклатих глава.

-Джи, нали знаеш, че Найл няма да се откаже докато не ни убеди?- погледна към мен Зейн. Изпуфтях.

-Добре тогава. Отиваме в пицарията.- извъртях очи, а Найл се усмихна широко.- Макар че можехме да поръчаме и от вкъщи.

-Стига, Джи, така не е интересно.- поклатих глава и я облегнах на рамото на Зейн.

Още след приключването на фотосесията, на Найл му беше хрумнало да отидем на пицария. Естествено, не ни остави на мира, докато не постигне своето. Не за нещо друго, ами се чувствах скапана, без капчица енергия и, със сигурност, предпочитах да се прибера и да се сгуша в Зейн на изключително удобното легло пред това да висна в пицария с още стотина човека там.

-Сърдиш ли се, Джи?- попита тихо Найл. Поклатих глава.

-Не, просто нямам сили, но мога да изтърпя още един час.- усмихнах се леко.

-Сигурна ли си? Можем да се приберем. Не е толкова наложително.- попита отново.

-Да, затова ни наду главите.- изкоментира Зейн.

-Ти да млъкваш.- извъртя очи Найл и погледна отново към мен.

-Спокойно. Ще се справя. Отиваме в пицарията.-кимнах и се усмихнах отново.