Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

THIRTY FOUR

A/N

Съжалявам за закъснението. Но тези дни бях по цял ден с най-добрата ми приятелка. Затова и чак сега намерих време да пусна нова глава.

Силно се надявам да ви хареса и очаквам мненията ви! Приятно четене! ♥

***

Гледна точка на Джиджи:

-Джи.-извика Зейн щом го бутнах в басейна.

Бях се промъкнала незабелязано в помещението, където беше Зейн, седнал на края на басейна с гръб към вратата. Тръгнах към него на пръсти. Личеше си, че се беше замислил за нещо. Гледаше съсредоточено към водата. Потупах го по гърба, за да се осъзнае и преди да успее да вдигне глава към мен, го бутнах в басейна.

Засмях се силно на физиономията му докато махах кърпата от тялото си, оставайки само по бански от две части. Седнах на края на басейна, поглеждайки ухилено към Зейн. Той доплува до мен и ми подаде ръката си. Повдигнах вежда.

-Какво искаш?-попитах го.

-Помогни ми да се кача.-каза, задържайки ръката си във въздуха към мен.

-Стига, Зейн. Да не мислиш, че ще се хвана?-засмях се, бутайки леко ръката му. Той повдигна вежда, засмивайки се също. И преди да се усетя, беше хванал двете ми ръце и след малко се озовах под вода. Запуших носа си, виждайки Зейн, който също се гмурна с мен. Продължаваше да се подсмихва под вода. Извъртях му очи на шега и излязох на повърхността.-Какво те прихваща?- попитах го, поемайки си дъх. Той излезе на повърхността и повдигна рамене.

-Нищо.-каза съвсем спокойно и се отпусна по гръб, затваряйки очи.

Доплувах до него и го съборих във водата, гмуркайки се с него. Този път аз повдигнах вежда и се усмихнах. Зейн доплува до мен и хвана ръцете ми, поклащайки глава. Също се усмихнах и не знам какво ми стана, просто го дарих с една подводна прегръдка. Отделих се от него и излязох над водата, поемайки си дъх хубаво. Зейн ме последва.

-За какво беше това?-засмя се Зейн. Повдигнах рамене и изстисках водата от косата си.

-Не знам, просто исках да те прегърна.-усмихнах се леко. Чувствах се страхотно в компанията на Зейн. И сякаш чувствата ми ставаха все повече и повече със всяка изминала секунда, която прекарвах с него.

-Джи, тук ли си?-размаха ръката си Зейн, а аз поклатих глава и кимнах.

-Извинявай, бях се замислила.-засмях се.- Какво казваше?

-Благодаря ви, че ни поканихте да дойдем с вас тук. Ще прекараме повече време с вас, ние ще се опознаем по-добре.-усмихна се, хващайки ръцете ми. Погледнах го в очите.- Благодаря ти, че се появи на рождения ми ден и ме направи толкова щастлив. Ако не беше това, сигурно все още щяхме да продължаваме да си пишем без да се срещаме на живо.

-Знаеш ли, Зейн. Нямах търпение да се срещна с теб на живо и да те опозная още по-добре. От чатовете ни бях разбрала, че не си като повечето момчета, ти си различен, в хубавия смисъл на думата. И когато ми хрумна тази идея, се развълнувах толкова много. Помолих Найл за помощ и съм му адски благодарна, че ми помогна да осъществя плана си и най-сетне да се запозная с теб.-усмихнах се. Зейн се приближи по-близо до мен.

-Осъзнаваш ли, че ако не беше сгрешила номера нямаше да се познаваме?-попита.

-Не мога да си го представя. Имах такъв късмет.-засмях се.

-Аз съм късметлията тук, за това че се запознах с такова уникално момиче като теб.-усмихна се широко. Господи! Този човек не спира да ме кара да се чувствам специална. Сигурна съм, че съм станала като домат червена, затова и сведох глава към ръцете си. Чух го да се засмива, а след това повдигна главата ми, карайки ме да го погледна.

-Хей, хора, палачинките са готови.-влезе с гръм и трясък Найл, карайки ни да завъртим глава към него.- Да не прекъсвам нещо?-повдигна вежда русокосия и скръсти ръце.

-Не, спокойно. След малко идваме.-кимнах му и се усмихнах. Той също кимна и излезе.

-Хайде да отиваме, преди Найл да е опаткал всичко.-каза Зейн, карайки ме да се засмея.

-Тогава да отиваме, защото съм адски гладна.- потърках леко коремчето си и излязох от басейна, обвивайки хавлията около тялото си.