Лукас Само на мен ли ми се струва, че има нещо много странно в това, което ми се случи? Нека започна отначалото, за да ме разберете. Беше един нормален ден. От училище бяха решили, че ще ни водят на нещо като екскурзия. Автобусът бе спрял на една бензиностанция за почивка. Аз както винаги бях сам и понеже никой не гледаше към мен реших да се поразходя из гората Та не съм сигурен какво точно е станало, но че помня нещо подобно на гигантски паяк бе тръгнало към мен. И под тръгнало имам предвид търчеше като обезумяло след мен. Сигурно съм припаднал от шока, но като се събудих бях на гърба на кентавър. Да правилно ме разбрахте, кентавър. Реших да не реагирам остро, за да не го предизвикам. Все пак не знаех как функционират, ако така мога да се изразя, тези същества. По едно време забелязах, че до него вървяха две момчета облечени като лекари. Отново не се обадих дори след като те забелязаха, че съм буден. --Хирон, събудил се е.- обърна се едното момче към кентавъра. Тогава той спря на място и ми посочи да стана от гърба му. Подчиних се не защото не ми беше приятно някой да ме носи, а защото ме бе страх. Следващите 5 минути бяха изпълнени с гробна тишина. --Пристигнахме! - рече кентавъра.- Аз съм Хирон, а това пред теб е лагерът на нечистокръвните! Бях се поодпрял на една ела, а пред мен се показа страшна гледка. Голяма поляна заобиколена от хижи и в средата й имаше фонтан.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
По поляната търчаха деца и... сатири?! Е това не ме учуди толкова след паяка и Хирон.
От тук вече знаете какво стана. Обясниха ми за боговете, чудовищата и най-вече за полубоговете. Нещо обаче придърпа вниманието ми страшно много. Едно момиче. Знам колко банално звучи, но си е факт. Косата и бе златно руса и бе вързана прилежно на опашка. Тя носеше от оранжевите тениски на лагера и къси дънкови панталонки. Нищо особено, но имах чувството, че вече я познавам.
След като ме настаниха на масата на Хермес, за вечеря, се замислих къде ли съм я виждал. Превъртях на лента скучния си живот от началото му и нищо. После разбрах, че тя е дъщеря на Атина и че името й е Анабет. Общо взето момичетата от моята маса си говореха за нея и някакъв си Пърси. Това малко или много ме накара да ревнувам. Стегни се Лукас! Дори не си говорил с нея! Не още по-зле, не я познаваш! Обърнах се и видях Анабет да си говори с една от нейните полу-сестри. Това момиче ме караше да се усмихвам, което е доста странно за мен. След вечеря Конър Стол искаше да ми покаже къде е хижата в която ще спя, но аз му казах, че ще се оправя сам по-късно, защото нещо привлече вниманието ми. Анабет се затича към най-празната маса. Там стояха три момчета. Едно от които МНОГО приличаше на мен. Тя закри очите на едно от тях и започна да се кикоти. Тогава той се обърна и я целуна леко по брадичката. Това ме изненада. Ако това бе прословутия Пърси с който свързват Анабет поне да я бе целунал като хората. Едно чувство на ярост и ревност се надигнаха в мен, но успях да се овлдея. Тя преплете пръстите си в неговите и го дръпна настрана. След което се запътиха към брега. Нямах сили да гледам това повече и реших да си лягам.
Това беше и третата глава! Съжалявам, че се забавих с публикуването й но наистина нямах много време. Сигурна съм че никой не иска нещата с Percabeth да приключат, за това въобще няма да питам дали искате нещо да случи между Лукас и Анабет. Или пък искате?
