Това сън ли е?! (спряна)

Как да говориш с бавно развиващи се...

След малко всички влязоха в стаята ми. Аже хората са любопитни. Не ги виня.

--Виждали ли сме се преди?- попита ме Пърси. Честно казано милслех, че Анабет ще започне мъчителното разпитване.
--Ъм....да. А не не не! Не се познаваме!
--Последно?
Тогава някакъв прилив на енергия заля тялото ми. Първият път когато това ми се случи бе при подводната целувка на Анабет и Пърси.....когато го прочетох. Реших да си пробвам късмета и да им обясня как стоят нещата.
--Вие не сте истински. Така де истински сте, но сте герои от книги.- гордея се от обяснението си! Надявам се доловихте сарказма. Видях, че всички ме зяпат странно и разбрах, че само с думи няма да се получи. Трябваше сами да се убедят.
--Някой ще ми помогне ли?

Сякаш им заповядах, но само Франк ме слушаше. Той стана и тръгна след мен. Не след дълго опразних шкафа с книгите си. Дадох на Франк втората поредица, защото е по тежка. (Лол това звучи наистина странно, но ме разбрахте)
Тръгнах към кораба и те ме последваха. Хвърлих на масата  книгите и зачаках дали ще се досетят.
--Тук пише моето име! - разгеле!  Пърси се сети.
Така де предполагам му е било трудно да разчете какво пише.
--Какво означава всичко това?-Анабет почти извика в лицето ми. Честно представях си я малко по-мила, но животът е несправедлив.

--В тези книги е описано всичко от момента в който Пърси разбра, Че е полубог до края на битката с гигантите. От тези книги ви познавам.

Чувствах се все едно говоря с бавно развиващи се. Казваш им нещо важно, но им го казваш бавно и спокойно за да те разберат.

--Ела за малко...-Анабет ме дръпна за ръката и ме поведе нанякъде.

Последно публикувах ноември...сега е март😂Съжалявам, че се наложи да чакате толкова! Случиха мк се много неща, които определено не бяха планирани...и отгоре на всичкото много домашни ме довършиха...
Надявам се тази кратка, НО нова глава да ви харесва! (Нищо, че аз лично я смятам за боза)
Коментирайте какво искате да се случи по нататък! (Не защотонямам идеи...пфф нее😁)