Как започна всичко и още нещо

489 34 5
                                    

След много дълги размишления реших, че ще трябва да се представя. Добре да започваме!
Името ми е Сабрина Бейкър. На 17 години съм. Живея в Ню Йорк с родителите си и с по-малката ми сестра, Хана. Сигурно вече сте разбрали, че съм запалена по поредиците на Рик Риърдън ,,Пърси Джаксън и Боговете на Олимп" и ,,Героите на Олипм".
  Преди четири години Хана трябваше да прочете една книга за училище. На външен вид изглеждаше като обикновена книга, но когато сестра ми започна да говори за прословутия Пърси Джаксън (всеки божи ден) реших, че може и аз да я прочета. Вече се подразбира, че така започна манията.
Бях като обсебена от историите, героите и подвизите им. Мечтаех, а и все още мечтая нещо невероятно да се случи и на мен. За жалост реалността ме вика. По-скоро крещи с пълно гърло: Момичееее има много по-важни неща в мемента, които трябва да направиш! Няма да ви лъжа. Така е. Началото на учебната година е след 2 седмици. Но това не е най-гадното. Това е последната ми година в училище. Не, не, не!  Да не си помислите, че ме гонят или нещо от този сорт! Просто завършвам. Истината е че до този момент не се бях замисляла колко яко всъщност е на училище. Така де...признайте си, че не ви е толкова скучно или тъпо. Сега сигурно се чудите защо казвам всичките тези глупости. Ето и отговора: всички около мен очакват да вляза в някой престижен колеж, нашите искат да стана адвокат, като тях. Да ама тази няма да я бъде! Мен, ако питате искам да пея! За жалост родителите ми мислят, че няма да изкарвам достатъчно пари. Ами да ако още се чудите те няма да ме подкрепят в това.

Това сън ли е?! (спряна)Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora