Глава 1 ○●

533 16 2
                                    

-Изчакай!!- дочух мъжки глас и бързи стъпки, които да се приближават, докато вратите на асансьора се затваряха.... видях ръката му да задържа вратата, а след секунди и самия него.    Фигурата му изглеждаше стройна и здрава. Изглежда, като цяло това момче изобщо не излиза от фитнеса. Кестенявата му косата беше свободно паднала назад и леко мокра. Носеше впечетляващи маркови дрехи. Беше с широк бял суитчер, тъмносини анцузи на адидас и кецове на найк. Вероятно е едно от богаташчетата на града. За мене красотата е субективно понятие, но това момче сякаш е създадено с диаманти лично от божията ръка.

- От кога си тук? - каза и се подпря на студеното огледало в стената на асансьора.

- А..? Олл, ами всъщност днес се преместих... - обърнах се да го погледна и се вцепених. Беше прекалено близо. Усещах свежия му афтършейв и топлината излъчваща се от тялото му. Имаше силно подчертани скули,а тъмнозелените му очи блещукаха под светлината на лампата. Ако се бях загледала още малко в дълбоките му зелени очи вероятно щях да се загубя в тях. За момент почувствах как сърцето ми прескочи един път. Гледаше напред и дишаше тежко. Капчиците пот се плъзгаха по грубо оформените му скули надолу към врата му и към ... усещах, че устата ми пресъхва...

Какво по дяволите си мисляяяя !?!?

- Ако продължаваш да ме зяпаш така ще ме накараш да се изчервя, трапчинке!! - каза той, обръщайки лицето си към мен. И ... махайки слушалките от ухото си.

Мамка му!!! Той не е говорил на меннн!!!!

Усетих, че се зачервявам. А от 17 годишния ми опит мога да кажа, че с бледия фон на кожата ми почти цялото ми лице се превръща в нюанса на пролетните домати. Но за разлика от тях, аз не бих могла да се определя като вкусна, нали!?!?

- А извинявай. А-аз в-видях ... пчела. Алергична съм ... от ... към тях!

Сериозно пчелаа?!? Из всички лъжи на света това ли измислиих?? Ъхххх. След това бързо се врътнах напред и наведох глава надолу. За щастие косата ми беше пусната и не се забелязваше особено, че съм се изчервила. С периферното си зрение забелязах, че си въртеше главата наоколо. Мисля... мисля, че в момента се оглежда за невидимата пчела...

Г.Т. на Ник

Бях със слушалки макар и да не слушах нищо. Слагам ги само, за да не ме заговарят. Видях непознато момиче да влиза в асансьора и реших да се позабавлявам. Бях изтощен и отегчен от сутрешното бягане и се нуждаех от малко забава. Първоначално й видях гърба, когато влизаше, за което никак не се оплаквам ... има невероятно тяло, с доста приятни извивки.... Аз да не би да я заглеждам в момента...

Успях да стигна преди да се затворят вратите. Имаше лъскава черна, разрошена в ,,художествен" безпорядък коса пусната свободно по раменете й. Тя ми се усмихна и усетих как се разтопих, като забелязах дълбоките й очарователни трапчинки от двете страни на розовите й бузи. Мигаше  с дългите си мигли неусетно, а под тях се криеха леко окръглените й светлосиви очи, които ме накараха да затая дъх.

Изглеждаше срамежлива. След като се направих, че говоря на някой друг по телефона си, а не на нея.... се изчерви. Личеше, че се опитваше да го скрие. Каза, че е видяла пчела, за малко да й повярвам. Изглежда брутално сладка с тези червени бузки и начина по който прискляпва с тези нейни дълги мигли, когато и е неудобно.

От шума на спиране на асансьора се съвзех от мислите си. Осъзнах, че я зяпам и се усмихвам. Тя тръгна да излиза. Исках да я спра и да й поискам номера, но знаех, че е рано още.

Г.Т. на Изабела

- Au revoir, mon fraise!!!

Какво каза тойй... Този път на мене ли говори и то на френски!?!? Обърнах се да се уверя. Преди да се затворят железните врати на асансьора го зърнах да ми се усмихва широко и едва доловимо   ми намигна......

Мисля, че току що сърцето ми прескочи... не осъзнавах нищо случващо се около мен. Единственото нещо, което ми беше в ума е затаяващата му усмивка и ... и думите му ...

,, Довиждане, мое ягодке!!! "

Set Me On Fire ☆•°Where stories live. Discover now