Set Me On Fire ☆•°

Глава 2●○

Събудих се от дразнещата и силна мелодия на алармата ми. Слънцето огряваше цялата стая. Бих искала да постоя още малко така без грижи, без проблеми ... още малко под топлината на слънчевите лъчи. Легнах си твърде късно, за да разопаковам останалите кашони с багаж, понеже днес едва ли ще имам достатъчно време и... и това момче ми се увъртваше в главата.

Не, недей и да си помисляш да си паднеш по него. Сама си най-силна.

....

Вече е 8:45, а часовете ми почват от 9:00. Просто нямаше да съм аз ако не бях закъсняла и то за първия си ден в новото си училище. Бях приета преди няколко дни. Края на първи срок е, учудена съм, че ме одобриха, но съдейки по оценките ми не би трябвало са съм изненадана. Взех си раницата и излизайки през вратата се подхлъзнах и паднах, само това ми липсваше, доста заболя. Личи си, че днес няма да ми върви.

Г.Т. на Ник

Миналата вечер сънувах странен сън. Бях на върха на небостъргач. Силният студен вятър се забиваше остро върху тялото ми. Въздуха беше тежък, а небето беше... беше розово. И не, не съм гей. То някак си ми напомняше за трапчинката, цвета на небосклона беше в нюанса на червените й бузи. Но шума от алармата ме събуди. Хубав слънчев ден, а?!? Може би от топлото слънце, което напичаше стаята ми или от съня, който сънувах се чувствах в някаква еуфория. Това момиче успява да ме накара да се усмихвам, даже при мисълта за нея, макар че я срещнах вчера, ми е позната от някъде.

Влезнах в асансьора. Както винаги се успах, което не е рядко срещано нещо при мен. Асансьора спря на седмия етаж вратите се отвориха... още, когато я зърнах пред входната й врата, усетих как почвам да се усмихвам. Опитваше се да заключи, но от бързината изпусна ключовете си. Предполагам, че е викнала асансьора за да не го чака, ала късмета не е на нейна страна днес май...вратите се затваряха.

Е защо да не й помогна...

Г.Т. на Изабела

Ъхх ще полудея защо поне едно нещо не се получава правилно. Чух шума от отваряни на вратите на асансьора и успяхх да заключа. Добре със сигурност това е нечий друг късмет, моя ме изостави- взе си отпуска днес. И точно тогава чух и звука от затваряне на вратите.

Ооо неее, стига дее!!!

-Спокойно трапчинке, ще задържа вратите за теб!! - пак ли той?? Беше се облегнал с една ръка на рамката на асансьора, за да не се затворят вратите и защо трябва да има такава очарователна усмивка още от сутринта ... стига Бела добре ги знаеш какви са...плейбой на хоризонта, не се давай. Знам, какви игрички играят. Малки номерца с много ласки и мили думички, само за да се вмъкнат под гащичките на момичетата.