Set Me On Fire ☆•°

Глава 4 - Искам я до себе си!!

Г.Т. на Ник

-НИКК? Ник, чуваш ли ме?- Камерън се развика и погледите на всички се насочиха към нас, заради него станахме център на внимание.

- На по-малко от метър разстояние от теб съм. Спри да викашш! - обърнах се към него и го погледнах злобно.

- От 20 минути те питам какво ще правим с момчетата от снощи, които се опитаха да ти спукат гумите. Не мисля, че целта им е била само да те подплашат. Знам, че не харесваш да говорим за него, но Ник осъзнаваш, нали.... че зад това вероятно стои бра..

- Не ми се говори за това в момента!- прекъснах го на момента. Само мисълта за него кара всичките ми мускули да се стегнат и всяка клетка по тялото ми да се препълни със адреналин придружен с много голямо количество ярост.

- Да не би нещо да се е случило? От сутринта насам не си на себе си! - попита ме като се обърна целия към мен и ме погледна разтревожен

- Камерън.... мислиш ли, че е възможно, когато погледнеш момиче да те обземе онова странно предчувствие, че това момиче ще е причината и човека, който ще те обгори...целия. Момиче, като огън, което ще те изгори в любовта..

-За онова момиче, от миналата сутрин ли говориш, за която ме накара да стоим още 20 минути пред вас само и само за да си сигурен, че ще се качи в автобуса? А или за тази, която братовчедка ти Мадисън нарича ,,ягодовото момиче" и не спира те разпитва? Или момичето с на което ключове не спираш да си играеш от сутринта насам? - каза докато с поглед ми показа ключовете в ръката ми.

Усещах мириса на метал носещ се от ръцете ми. На ключовете имаше закачен  ключодържател- тъмночервен лъскав камък.

-Каква ирония, че си е закачила точно този камък на ключовете.- каза и започна да се смее

- Какво имаш впредвид? - попитах го поглеждайки го въпросително.

-  Рубин...до колкото си спомнят той се смятал за част от кръвта на драконите поради наситено червения си цвят. А интересното е, че е символ на голямата страстна любов - обясни взимайки ключовете от ръцете ми и поглеждайки старателно в извивките на камъка

- От къде знаеш толкова много за тези неща?

- ......   - не ми отговори, а продължаваше да гледа към камъка в ръцете си.

- Камеръънн?

- Анна постоянно ми говореше за камъните и тяхното влияние върху нас. Даже и подарих гривна с любимите й камъни...беше много ... щастлива- каза с едва доловима усмивка. Винаги когато се отвори темата за нея виждам силна агонична болка дълбоко в очите му.

- Чакай малко, да не би всъщност нещата, които изброих и това, което каза преди малко да касаят едно единствено момиче! - каза усмихвайки се широко и ми подаде  ключовете. Не знаех какво да отговоря. Това не бях обичайния аз. Досега никога не съм се замислял повторно над нито едно момиче, даже да е била доста добра в леглото. А тя само с поглед успява да ме накара да забравя всичко... дълбоките й сиви очи ме вкарват в неизвестността. А да не говорим за това, че цял ден не спирам да мисля за случилото се сутринта. Все още не мога да забравя невинния й поглед, червените й подпухнали устни... начина, по който прокарва езика си върху тях за да ги овлажни или как захапва долната си устна между белите си добре оформени зъби. Това как нежната й бяла кожа настръхва при допира ми или това как бузите й си изчервяват, когато се доближа и й стане неудобно.

-Впрочем щом ключовете й са в теб. Тя с какво се предполага да си отключи и да се прибере?- попита ме Камерън

-Н-не се сетих за това изобщо - погледнах го шокирано

- Почти полунощ ....е по-добре тръгвай!!!

След тези негови думи веднага тръгнах. Докато карах към вкъщи постоянно си мислех, че ако й се случи нещо не бих си го простил никога. Едвам изтърпях докато асансьора стигне до седмия етаж. Веднага отидох пред входната врата звъннах на звънеца мислех си, че може да има резервен ключ, но никой не отвори. Макар и да знам колко трудно му е, звъннах на Камерън да поиска номера й от Анна. След няколко минути ми го прати. Докато се качвах по стълбите към апартамента си за да взема ключовете на колата си за да я потърся навън й звъннах.

Къде си трапчинке??

И точно тогава чух ... чух мелодия носещо се по тихите стълби на сградата. Изкачих се бързо нагоре и я видях... седеше на стълбите. Главата й беше подпряна на стената и на коленете си имаше учебник. Тя ... тя спеше, изглеждаше, като ангел с този бял цвят на кожата си. Цялата беше настръхнала от студа, а ръцете й бяха скръстени пред гърдите й. Почувствах огромна вина, сякаш цял тон камък стоеше върху мен и не ми позволяваше да дишам, огромна буца заседна в гърлото ми...
Това момиче ме унищожаваше, тя ме изгаряше и....и най-странното е ... е, че това ми харесваше.

- Ти си най-красивия страстен  огън, който ще ме изпепели до кости...трапчинке!! - прошепнах й докато я вдигах на ръце. Реших, че е най-удачна да преспи тази нощ в моя апартамент. Занесох я в стаята си. Сложих я бавно на леглото и я покрих. Постоях още 20-30 минути и я гледах как дълбоко спи... изглеждаше толкова спокойна и красива. Можех да стоя така цяла вечер и да я гледам, но знаех, че ще ме помисли за извратеняк и ще побеснее ако разбере. Загасих лампата, притворих вратата и излезнах.

Ако да я желая означава, че трябва да премина през пламъците и жарава й, то тогава искам да стана на пепел ... искам огъня вътре в нея да ме възпламени ... искам я до себе си!!