Set Me On Fire ☆•°

Глава 5

Г.Т. на Изабела

Топло...горещо ми е...слънцето... слънцето напича...и блести.
От кога... от кога възглавницата ми е толкова висока... и чаршафите ми... от кога имам сатенени чаршафи?????

Бавно разтворих очи, поради силно напичащото слънце и забелязах обширен прозорец окупиращ цялата стена, а от двете му страни завеси... прелестно сини дълги до пода завеси. Помислих си, че си въобразявам просто, та аз даже нямам завеси. Огледах се из стаята и се изправих, видях раницата си на пода до леглото. Веднага я грабнах и проверих дали принадлежностите ми са си там, все още... всичко си беше на мястото.
Станах от леглото и се вцепених, когато заварих панорамата към морето откриваща се от огромния прозорец в стаята. Изгледа към брега изглеждаше удивително пленителен. Можех да прекарам цяла вечност наслаждавайки се на тази възхитителна гледка, но по-важния въпрос сега беше...

Как подяволите се озовах тукк??

Погледнах към вратата, която беше оставена открехната и реших да проверя. Гледайки коридора пред мен усетих острия аромат на кафе, носещ се от широкия отвор отдясно, от където се процеждаше светлина достатъчна да освети целия коридор. Закрачих по пети на там. Помещението, което открих беше доста голямо, великолепие и естетика лъхаше от всеки ъгъл на стаята. В средата беше разположена кухня със семпли архитектурни детайли и стилни акценти, изразяващи класика с модерен вкус. И най-невероятното от целия разкош пред мен беше той...обърнат с гръб към мен... без тениска. Да не би, случайно да съм пропуснала да чуя по новините, че днес ще отбелязваме деня на забраната на тениски.
Начинът, по който светлината падаше върху гърба му очертаваше всеки мускул... всяка извивка по стегнатото му тяло. Тъкмо си мислех, че няма на къде повече от това .... и той се обърна.
И да исках, и да не исках не можех да отместя поглед от плочките му.

- Добро утро, трапчинке! Ако знаех, че гледката ще ти хареса толкова много и ще те накара да ме оглеждаш по този начин в момента, щях да си сваля тениската още първия път. - изрече и отново залепи тази мазна усмивка на лицето си. С едната си ръка се подпираше на мраморния плод, а с другата държеше топлата чаша с кафе.

Бях в пълен шок. Всякаш живота бе спрял. Да не би да халюцинирам. Да не би да съм припаднала. Губят ми се доста моменти... Искам да задам толкова въпроси, но не знам откъде да подхвана и откъде да започна.