Closer To Heaven (H.S.Bulgarian Fanfiction)

Chapter Five:The Man With Missing Soul

Времето за което ще се проведе изпита е 4 часа. Повечето въпроси са с отворен отговор. Напишете възможно най-съкратения, ясен и точен отговор. Но ако мястото на листа не ви е достатъчно може да поискате допълнителен бял лист и да допишете отговора си. На последните въпроси освен обективен отговор се изисква и обосновка как стигнахте до заключението. Желая ви приятна работа. Оценките си ще може да разберете след 20 часа на сайта ни. – каза учителя чиито глас отекваше гръмко из цялата зала.  Ейвъри нагласи очилата си и приглади немирните кичури коса, които изкочиха от опашката си и веднага се вторачи във въпросите. Знаеше всичко още щом прочетеше първото изречение, но не искаше да рискува и внимателно обмисляше дали наистина е права. Едва преди да завърши тя вдигна поглед и огледа отегчените си и отчаяни колеги. Имаше двама, трима, които пишеха, а останалите се подпираха и просто чакаха времето да изтече или да им се отвори късмета и да препишат от някой. Професора мина и събра всички листи и момичето си отдъхна. Въпреки, че се тревожеше дали не е избързала с някои от въпросите и не е сгрешила. През това време Харолд се опитваше да изкара истината от пазача на един от складовете с развалената дрога.

- Не знам нищо! – изкрещя мъжа и младото момче насреща му отново го удари.

- Знаеш Уилсън! Само ти от охраната имаш достъп. – изръмжа Хари.

- Платиха ми. – отговори мъжа и той се усмихна доволен, че бе постигнал това което искаше. Може би щеше да стане по-лесно от колкото очакваше.  – Стига момче този бизнес не е за теб, ще се погубиш остави го да вземе всичко. Живей си живота. Изживей си младините. Нека да спиш спокойно. – рече мъжа и Хари изръмжа. Не му трябваше поучение. Той харесваше сегашния си живот. Хората цял живот мечтаеха за това, което имаше той. Богатство, имаше легални над 80 млн. и още много скрити пари, разпръснати в банкови сметки по целия свят. Караше най-скъпите коли, имаше най-хубавите жени, пиеше най-качествения алкохол. Какво още му трябваше?

- Кой Уилсън? – попита вече нетърпеливо Хари.

- Най-големият ти кошмар. – изсъска мъжа и Хари отново го удари, но този път по-силно. Вместо да прискимти от болка той се изсмя, което вбеси момчето още повече. – Давай убий ме. Аз съм лесен, но теб ще има ли кой да те убие когато искаш Хари? Защото това е началото. Той ще те съсипе. Ще те смачка и ще се молиш за милост. Ще се молиш да спре мъките ти. Ще искаш изцеление, но няма да има. – продължи мъжа. Всеки мускул с тялото на Хари се напрегна, гнева го завладя напълно и напираше да излезе от тялото му. Чувстваше как пулсира във вените му все едно имаше нещо живо в себе си. Той развърза Уилсън, искаше честна битка. Искаше да преследва жертвата си. Да гледа как се бори, но без успех. Да види временната надежда в очите му щом доближи изхода. И да усети страха му. Всички тези емоции го изпълваха. Чувстваше се силен. Тук той определяше съдбата.