Closer To Heaven (H.S.Bulgarian Fanfiction)

Chapter Twenty Part Two 4793думи

Part two

3 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Ейвъри се чувстваше като пребита, никога до сега не бе изпитвала физическа болка от наука, но сега се случваше, сякаш мозъка й бе изцеден до последната капка и я болеше дори при мисълта да намери ключовете за апартамента си. Току що се бе явила на последния си решаващ тест и ако го бе направила на ниво щеше да получи сертификат за хирургическите си умения благодарение на който щеше да си осигури стаж и възможност да работи с едни от най-добрите в тази сфера, което щеше да я изстреля право напред. През последните години бе натрупала доста опит, бе научила неща които ги нямаше в учебниците, което беше плюс.

- Здравей отличничке. - изпищя радостно съквартирантката й и я прегърна.

- Не мога да чакам две седмици за резултати! - измрънка и облегна глава на рамото й. Най-ужасяващото бе, че другата седмица ужаса продължаваше с пълна пара. Всеки ден имаше практически изпит. Щеше да упражнява уменията си върху реалистичните кукли в почти идентична операционна с истински принадлежности докато опитни хирурзи я наблюдават и преценяват потенциала й. - Трябваше да запиша педиатрия като теб. - измрънка. Въпреки, че Кейт щеше да лекува деца, нейното обучение беше къде къде по-лесно и по-малко взискателно за разлика от хирургията.

- Защото света има нужда от теб. - отвърна русото момиче и вдигна високо ръка във въздуха. Ейвъри се засмя и поклати глава. Кейт не приемаше нищо сериозно, което щеше да се окаже плюс в работата й с деца защото щеше да ги предразположи като ги забавлява.

- Изглеждаш нелепо. - отбеляза Ейвъри. Приятелката й бе обула бебешко розов клин с някакви цветчета, но по шокираща бе престилката на плодове. Не беше тайна, че тя не можеше да готви и Ейвъри се бе нагърбила със задачата да ги изхранва.

- Аз готвя и го правя със стил. - отвърна гордо и се върна в кухнята. На масата имаше огромен букет бели рози от които се носеше сладка миризма.

- Даниел се е поовлякал. - промърмори докато оглеждаше цветята. Бяха напълно еднакви, кристално бели и с една големина, а в средата на огромния букет изпъкваше кърваво червена роза.

- Колкото и да ми се иска не са за мен, а за теб, но куриера не ми каза от кой са. Ако са от твоя зубър ще извадя душичката на Даниел за дето не се е сетил той. - каза и продължи да разбърква картофите. Девойката огледа прекрасните цветя и докосна няколко.