Closer To Heaven (H.S.Bulgarian Fanfiction)

Chapter Eight:Overdose

Дай ми поне една основателна причина да го направя. – каза Ейвъри. След снощната малка пиеса изиграна от Хари тя не искаше и да чува за него, но Зейн естествено настоя отново да спи в проклетата къща. Как й се искаше да си вземе нещата и да замине далеч. В Швейцария може би, беше чувала доста хубави неща за обучението там. Хари стана от дивана и въздъхна отегчен от поредицата глупави въпроси, както той ги наричаше, с които тя го засипваше.

- Очевидно скъпа ми Ейвъри АЗ не мога да отида по простата причина, че появя ли се там ще бъда принуден да видя сметката на някой, което пък ще ми донесе още повече проблеми, а и на двама ни е пределно ясно, че това не бива да се случва. Зейн също отпада, а Мая не се разбира с хората там. Доволна ли си? – попита. Ейвъри изпъшка и му обърна гръб. Нямаше смисъл да спори с него, само влошаваше нещата още повече. Отвърна му веднъж и видя до къде ескалираха нещата и втори път не й се рискуваше. Просто щеше да поема всеки следващ словесен удар от негова страна докато цялата тази работа с помощта не свърши.

∞∞∞

Ейвъри беше топка от нерви и стомаха й се преобръщаше от притеснение, Зейн едва я принуди да излезе от колата. Чувстваше по същия начин както когато мама Джен я оставяше сутрин в детската градина.

- Искам да видя как влизаш. Ще стоя на разстояние, знаеш как да се свържеш с мен ако има проблем. – каза Зейн и й направи знак с ръка да върви. Тя го гледаше известно време с най-умолителния и тъжен поглед на който беше способна, но изражението му си остана същото и в крайна сметка се озова пред огромните дървени врати на имението където се провеждаше събирането.

- Добър вечер госпожице. – поздравиха я в унисон момчетата пред вратите и ги отвориха. Гледката, която се разкри пред очите й я остави буквално с отворена уста. Балната зала беше огромна, висока, изкусно обзаведена в топли медно-златист нюанс. Няколко погледа се приковаха в нея и тя моментално усети как горещина се разлива по бузите й.  Придвижи се към по-тихата част от помещението и огледа хората, никой от тях не пасваше на описанието, което Хари й бе дал. Сърцето й туптеше все по-силно с всяка изминала минута. И все пак ако мистериозното момче не се появеше, Зейн щеше да я прибере, нали? Още двадесет минути и щеше да се свърже със Зейн. Наоколо отекваше нежна тиха музика и дори няколко двойки танцуваха. Тук сключваха сделки, наркотици, оръжия, алкохол. Шокиращото беше, че хората тук не изглеждаха като лица с незаконен бизнес.