Closer To Heaven (H.S.Bulgarian Fanfiction)

Chapter Six:Future Hell

Ъм да определено се получи доста тъпа част

Ейвъри беше уплашена, от държанието на Хари, от откаченото му шофиране. Ясно личеше колко бе напрегнат, стискаше кормилото силно и кокалчетата на ръката му бяха побелели, не смееше да помръдне от мястото си и поведението му я караше да си мисли какви ли не ужасни неща. Нямаше смелост да го попита какъв е проблема и с какво тя може да помогне. Тя бе човек на науката, не можеше да се справи с проблемите освен ако не изискват наука. Няколко пъти бе на крачка да продума, но бързо размисли. На няколко метра от тях се виждаше пушек, а колкото повече приближаваха се усещаше миризмата на стопена гума и някакво гориво. Ейвъри изтръпна щом видя забитата в огромен дъб кола. Хари спря колата и изтича до колата.

- Би ли ми помогнала някак? – изкрещя Хари и момичето се паникьоса. Слезе от автомобила и се запрепъва докато отиде до него.

- Аз...аз... – запелтечи Ейвъри, но момчето въздъхна и се върна при колата си извади някакви инструменти от багажника с чиито имена Ейвъри не бе особено запозната. С доста затруднения успя да отвори вратата на разбитата кола с някакво подобие на длето.

- Сега ела и ми помогни да изкарам сестра си по дяволите. – изкрещя Хари и въздуха й секна. Тя го избута и погледна раненото безжизнено момиче.

- Трябва да я изкараме много внимателно. Може да има съсирек и ако я изкараме прекалено рязко съсирека може да отиде в сърцето й и да умре. – обясни Ейвъри. Очакваше той да я прекъсне и да й каже, че не са му нужни тъпите й научни факти, но той кимна. Ейвъри преметна ръката й през врата си и постави своята под другата й ръка за да я повдигне, а Хари се погрижи да изкара краката й. Поставиха я внимателно на асфалта. Имаше голяма рана на главата в следствие от удара в кормилото. Ейвъри можеше да каже, че крака и ръката й са счупени, но не можеше да каже дали няма вътрешни наранявания, които биха били фатални. Хари псуваше и трошеше колата и малко по-късно изкара изплашения Тоби, който едвам си поемаше въздух от плач.

- Трябва да изкарам майка ми. – каза задъхано Хари. Сърцето й се сви. Тя бе виждала доста такива инцидента. И мястото където бе Анн бе отнесло огромна част от удара и шанса да е жива бе под 30%, а шанса за оцеляване, прекалено нисък. От болницата се обадиха за повече информация и че линейката щеше да е там до 20 минути. Дежурния лекар бе готов да дава оказания за първа помощ, но щом разбра, че Ейвъри е медицинска сестра й каза, че ще се справи и затвори телефона. Случващото се беше като в мъгла за Хари не знаеше какво прави и единствената му мисъл бе да извади Анн от шибаната кола, а когато я видя спря и обмисли внимателно движенията си, помнеше думите на Ейвъри, че трябва да е внимателен. С доста мъки успя да я извади. Лицето й беше цялото в кръв, рамото й бе извито по доста странен начин, а дишането й беше нахъсано.