Unnoticed

Пречката

На сутринта четиримата приятели се засякоха пред входа на училището. Докато вървяха към класната си говореха и се смееха. Докато Ива не се спря и не впери поглед напред. И изглежда само Ксандър забеляза.
Ксандър: Какво стана?
Ива: И...
Аби: Какво?
Ива: Исак....
Като чу това име Ксандър леко се нервира.
След това до Ива се доближи едно момче като я прегърна.
Аби: Бил само приятел, а?
Ива отвърна на прегръдката му.
Ксандър: Съжалявам, ако прекъсвам този трогателен момент, но ще закъснеем.
Аби: На теб ти пука?!
Раян: Ммда
Исак пусна Ива и ѝ се усмихна.
Ива: ИДИОТ!
Тези думи стъписаха всички, но на ,,някой" му се сториха смешни. Ксандър сдържаше смеха си при вида на изражението на Исак.
Исак: А сега! Защо така?
Ива: Защо не ми каза, че ще идваш в града???
Исак: Исках да бъде изненада, а ето и най- голямата изненада. Места се в града и в твоето училище.
Смехът, който Ксандър здържаше се изпари и ченето му висна.
Ксандър: СТОУЛКЪР!
Но май никой не му обърна внимание.
Ива: Сериозно ли?!
Исак: Защо ми е да те лъжа?
Ива: ЙЕЕЕЕЙ
Тя го прегърна, а Ксандър още усмисляше случващото се пред очите му.
Ива: След училище трябва да го отпразнуваме!
Исак: Спокойно де. Не е станало кой знае какво.
Ива: Напротив!
Исак се засмя.
Ива: Какво е толкова смешно. кажи ми, че и аз да се посмея.
Исак: Спомних си колко си упорита.
Ива: Ооо нищо не си видял!
Исак преметна ръката си през рамото ѝ и тръгна към училището, оставяйки безмълвни приятелите на Ива.
Раян потупа по гърба най-добрия си приятел, който сякаш беше в транс.
Раян: Загуби!
Аби: Не са ли сладки?!
Раян: Шшшш не наливай масло в огъня.
Тримата последваха примера на Исак и Ива и се запътиха към стаята. Когато влязоха в стаята видяха как Исак най-нагло си се беше настанил до Ива.
Аби: Аааа няма да се разберем така!
Тя отиде до Исак и го прасна по главата с раницата си.
Исак: Ау какво ти направих?
Аби: Аз седя тук.
Исак: Е виж има още свободни места.
Аби: А прав си ей там има един свободен чин Ива хайде да отидем там.
Ива тъкмо се запъти да си взима нещата, когато ръката на Исак здраво хвана нейната.
Исак: Е сега сам ли ще ме оставиш?
За да потвърди колко е тъжен направи кучешка муцунка.
Ива: Съжалявам, но аз си седя с Аби. На малкото ще те разведа из училището обещавам.
Исак: Мммм нека си помисля.
Аби: Няма какво да му мислиш решено е.
Исак: Не искам да те пускам и точка.
Той дръпна Ива назад и главата ѝ се оказа в скута на Исак.
Исак: Шшшш не се бори.
Ива: Пусни ме бе!
Исак: Кротко беби.
Ива: Такова бебе ще видиш като се измъкна.
Ксандър: Нужда от помощ?
Аби: О, да моля те!!
Ксандър: Пич айде да я пуснеш.
Исак се направи, че не го чува, което изключително подразни Ксандър.
Учителят влезе и на Исак му се наложи да пусне заложника си. Аби и Ива побързаха да седнат на свободният чин, който беше точно до този на Раян и Ксандър.
По едно време телефона на Ива извибрира.
Тя го извади.
--Исак---
Исак много ми липсвашееее!
Ива: И за това ме държиш като пленник?
Исак: Мне бях много по-нежен.
Ива: Ох трябва да съм поласкана нали?
Исак: Разбира се. XD Но както и да е. След училище къде ще празнуваме?
Ива: Наблизо има едно кафене там ще е. На Ксандър и Раян им е познато вече.
Исак: :(
Ива: Какво стана да не би случайно да погледна какво се пише на дъската?
Исак: Не просто се надявах да сме само ние двамата. ;) Без външни лица. А и аз съм скаран с ндп-то ти. Така силно ме удари с тая чанта.
Ива: XD
Исак: Не се смей! И на теб съм сърдит!
Ива: А на мен? Защо?
Исак: Написах ти, че много ми липсваше, а ти не написа същото. Не ти ли липсах :(?
Ива: Що за тъп въпрос? Разбира се, че ми липсваше.
Исак: А сега съм доволен :D
Ива: А защо си пишем като си само един чин встрани по-напред ?
Исак: Защото учителя ми изглежда злобен.
Ива: Казваш това за почти всеки учител.
Исак: Шшш довери се на експертното ми мнение.
Ива: Този пък. Ти експерт? XDD
Исак: Радвам се да видя, че се усмихваш така сияйно след като ме видя.
Ива отклони погледа си от телефона и погледна Исак. Той я гледаше и се усмихваше. След това двамата оставиха телефоните си настрана. Ксандър беше видял това.
Ксандър: Виждам, че си много щастлива.
Ива: Защо да не съм?
Ксандър: Чуй, ако той ти досажда можеш да ми кажеш.
Ива: Исак ли? Нее той ми е приятел.
Ксандър: Май иска да ти е повече от приятел ( по лицето му се изписа тъга).
Ива: Няма начин. С него се познаваме от много време.
Ксандър: Именно заради това ще иска да ти е повече от приятел.
Ива: Дори и да ми досажда аз знам как да се оправям с него.
Ксандър: Щом казваш.
Той се обърна към Раян.
Ксандър: Не ми харесва! Прекалено е надут.
Раян: Исак? На мен ми се струва готин.
Ксандър: Моля?! Мислех, че си ми приятел, но ти ме предаде.
Раян: Е съжалявам, че не полудявам от ревност като видя колко щастлива е Ива до него.
Ксандър: Не ми го натяквай.
Раян: Значи призна, че те дразни фактът, че са толкова близки?
Ксандър: Не ми пука с кой общува. Просто не го удобрявам.
Раян: Ама че си мазохист.
И така протече този час. В приказки главно за Исак той вече е famous. На междучасието той отиде при Ива, заставайки точно пред Ксандър.
Исак: Чакам да ме разведеш.
Ива: Ох забравих .
Исак: Ааа не без такива. Няма да се измъкнеш.
Ива: Добре де добре. Кое искаш да знаеш къде е?
Исак: Тоалетната и лафката.
Ива: Само това? Ами кабинетите?
Исак: Мне. Не са ми нужни.
Ива: Медицинската сестра?
Исак: Ако ми стане нещо ще дойда при теб да ме излекуваш с лъчезарната си усмивка, а не при някаква дърта чанта да ме натъпче с хапчета.
Ива: Някои хапчета помагат.
Исак: За мен ти си най-доброто лекарство за каквато и болка да е.
Ива: Ми да ще ти ударя един шамар и си добре.
Исак: Е не с лошо де.
Двамата се засмяха, докато Ива не усети раздразнения поглед на Ксандър, който се беше задържал върху Исак.
Ива: Ксандър да не си станал от грешната страна на леглото?
Ксандър: Не.
Исак: Откраднах вниманието, което имаше и сега ме мрази.
Ксандър: Тц
Раян: Ъъ... Ксандър да идем за храна?
Ксандър: Добре.
Двамата отидоха до лафката.
Исак: Сръдльо.
Ива: Искам да се прибираам! Писна ми от училище.
Исак: Хммм добре тогава ще ти дойда на гости.
Аби: Не си ли нахален?
Исак: Пффф когато бяхме малки аз спах почти всяка събота у тях.
Чу се как някой изпусна нещо. Беше Ксандър, който изпусна пицата си. Нееее ;3;.
Раян: НЕЕЕЕ ЗАЩО ХРАНАТА ГО ОТНЕСЕ?!
Ксандър: Ъм.... има ли малка случайност вие да сте брат и сестра? Или братовчеди?
Исак: Никаква.
Ксандър: И Ива е била съгласна да те търпи?
Ива: Да, защото понякога го изтиквах на земята.
Исак: А друг път се гушкахме.
Исак я прегърна през кръста, като сложи главата си на нейната, защото беше по-висок.
Ксандър: Сексист!
Исак: Бяхме на 5.
Звънеца прекъсна разговора им.
(Чак не мога да повярвам, че успях да напиша толкова XD. Надявам се да ви е харесало. Исак и Ива или Ксандър и Ива?)