Unnoticed

,,Досадникът''

Бавно и славно Ива и Исак тръгнаха към училището. Когато пристигнаха, заеха местата си. Аби и Ива започнаха да си говорят, а Исак си ровеше в телефона. Раян и Ксандър си говореха също.
Раян: Разгеле доживях. Най-накрая си призна! Знаех си, че харесваш Ива!
Ксандър: Не знам дали я харесвам, но изпитвам ужасно чувство, когато е близо до Исак.
Раян: Вика му се ревност. Ииии кога ще ѝ кажеш?
Ксандър: Пфф ти луд ли си няма да ѝ казвам. Не искам да разруша приятелството ни.
Раян: Значи ще търпиш да я гледаш до други момчета.
Ксандър: Явно така изглежда.
Ксандър се обърна към Ива.
Ксандър: Искате ли след часовете да се помотаем? И без това е петък.
Ива: Ммм става ще дам ключа от вкъщи на Исак, защото като го знам ще е уморен от правене на нищо.
Ксандър: Къде да идем?
Ива: В парка?
Ксандър: Аз съм съгласен.
На голямото междучасие 4-римата  приятели се събраха и отидоха да ядат. И разбира се Исак беше с  тях.
Исак: Ива стига яде ще надебелееш още.
Ива: Я си гледай работата. А забравих. Ето.
Тя му даде ключовете от дома си.
Исак: За какво са ми?
Ива: Ние четиримата ще идем в парка след училище, а ти сигурна ще си уморен.
Исак: Тоест тактически ме гониш?
Ива: Не. Просто ти винаги си уморен.
Ксандър: Както Раян винаги е гладен.
Ива: А пък, ако искаш ела с нас.

Исак: Ще дойде разбира се.
Звънецът би и петимата се запътиха към класната. Часовете протекоха бавно и мъчително поне за тези, които не ги проспаха. Но при биенето на последния звънец всичко живо офейка със скоростта на светлината. 
Ива: Е да се запътваме към парка.
Спокойствието в местния парк беше прекъснато от петимата радостни ученика, които насядаха по пейките, като птици по жица. Започнаха да разговарят оживено. По едно време телефона на Ива звънна и тя се отдалечи съвсем малко от приятелите си.
Ива: Ало?
?: Ива, липсваше ми гласът ти.
Очите на Ива се ококориха. Не можеше да повярва кой ѝ звънеше.
Ива: Май сте сбъркали номера.
?: Напротив. Ива знам, че не искаш да чуваш нищо за мен, но моля те прости ми.
Ива: ТИ ЛУД ЛИ СИ?!
Приятелите ѝ чуха тези думи и я погледнаха.
?: Моля те Ива. Не мога да спра да се самообвинявам. Наистина искам да бъдем заедно отново.
Ива: Няма да стане.
След това тя затвори телефона и се върна при приятелите си, които я бяха зяпнали.
Исак: Кой беше?
Ива: Един досадник!
Исак: Само му кажи името и вече няма да досажда ;).
Ива: Няма нужда.
Ксандър: Често ли ти досажда?
Ива: Интересното е, че си смених номера заради него и все пак ме е открил.
Ксандър: Сигурна ли си, само кажи и  ще му видя сметката.
Ива: Спокойно лоши момчета такива хд.
Исак: Лош съм към тези, които са лоши с теб.
Той я хвана за ръката и я дръпна за да легне на пейката, като постави главата ѝ в скута си.
Ива: Сега какво ще ме дундуркаш ли?
Исак: Аз нямам против.
След това двамата се засмяха и Исак наведе главата си по-близо до тази на Ива.
Раян: Алооу флиртаджиите! Не тука.
Раян се намеси, защото усети раздразнението на Ксандър. Имашe чувството, че ако не се беше намесил Ксандър щеше да направи някоя простотия.
Исак: Да не ревнуваш, а? 
Раян: Хмм като гледам имаш да казваш нещо на Ива.
Телефонът на Ива пак извъня, но този път като видя непознатия номер направо затвори.