Unnoticed

,,Една целувка по бузата"

Когато Ива се прибра видя как Исак най-спокойно си седеше на дивана и гледаше телевизия, докато си ядеше сладоледа.
Ива: Уау направо си умрял от притеснения.
Исак: Знаех, че ще се върнеш нямаш избор.
Ива: Напротив...
Исак: И да искаш не можеш да си далеч от мен. Иначе кой ще те размива?
Ива: Аби, Ксандър и Раян.
Исак: Те не са забавни колкото мен.
Ива: Да, само повече.
Исак: Съмняваш се в уменията ми да те разсмея?
Ива: Не казах това, а само, че можеше да не се прибера. И защо по дяволите нагъваш сладолед.
Исак: Защото искам.
Ива: Но си болен и не може.
След това тя му взе сладоледа.
Исак: Неее~!
Ива: Ще направя чай вместо това.
Исак: Искам си сладоледа, иначе ще стане страшно!
Ива: Какво ще направиш?
Исак: Това.
Той с триста зора се вдигна от леглото и взе телефона от джоба ѝ.
Исак: Ей сега ще пиша на Аби, Раян и Ксандър, че не смяташ, че не са ти нужни, защото имаш мен.
Ива: Не би посмял!
Исак: Напротив.
И наистина той писа на Раян и Аби. И сега беше ред на Ксандър.
~Ксандър~
Ива: Не си ми нужен повече, защото си имам Исак.
Ксандър:...Аз...не знам какво да кажа....
-----------------------------------------------------------------------
Ива отиде на тези да остави сладоледа в камерата и когато се върна видя, че Исак го няма. Той ѝ беше скрил телефона.
Ива: Тъпанар! Върни си ми телефона!
Исак се появи и каза: Намери си го.
Ива: Ще те убия!
Исак: Ела де.
Той изтича към стаята ѝ, застана зад вратата и когато тя влезе в стаята, той я вдигна, метна я на леглото и започна да я гъделичка.
Ива: Гадняр!
Исак: Знам ;).
Исак набързо се измъкна от стаята и заключи Ива вътре.
Ива: Какво сега?Ще съм ти заложника ли?
Исак: Мне. Ще останеш там, докато не се успокоиш.
Ива: Аз съм спокойна!
Исак: Аз отивам да си доям сладоледа. Казах ти, че не можеш да ме спреш.
След около 2 часа Исак отиде в стаята на Ива, като си мислеше, че тя най-вероятно е заспала и искаше да си легне до нея. Но, когато отвори вратата видя как тя седеше на прозореца. Когато я видя така имаше чувството, че сърцето му ще спре. Без да се замисли я грабна през кръста и я издърпа навътре, като силно я притисна към себе си.
Ива: Майко мила изкара ми акъла!
Исак: Какво си мислеше, че правиш?!
Ива: Беше ми скучно, защото ме затвори тук.
Исак: И какво от скука реши да скачаш през прозореца ли?!
Ива: Добре де съжалявам, но не разбирам защо си ми толкова ядосан.
Тя гузно погледна надолу и една съзла се стече по бузата ѝ.
Исак: Съжалявам. Не трябваше да ти викам, но моля те да ме разбереш...ти си най-важният човек в живота ми и...,ако нещо ти се случи...аз ще умра.
След това той избърса сълзите ѝ и я прегърна.
Ива: Благодаря ти, че се тревожиш за мен , но не съм толкова луда, че да се метна през прозореца.
Тя му се усмихна топло.
Исак: Винаги успяваш да ме успокоиш само с една твоя усмивка. Сякаш имаш пълно влияние над чувствата ми.
Ива: Преувеличаваш. Просто те познавам много добре и знам какво те прави щастлив. А сега би ли бил така добър, да ми върнеш телефона?
Исак: Хммм мне.
Ива: ...Мамка му..
Исак: А сега ела да ядеш.
Двамата слязоха и се навечеряха. Ива напълно беше забравила, че Исак беше писал на приятелите ѝ, казвайки, че не са ѝ нужни повече, но пък за разлика от нея Ксандър не можеше да забрави. Докато Исак и Ива си вечеряха и си приказваха Ксандър се питаше какво иска да му каже Ива с тези думи. Не отговаряше и на съобщенията му. Ксандър реши да звънне на Раян, защото имаше чувството, че ако не говори с някого ще полудее.
Раян: Кажи?
Ксандър: Според теб какво има предвид Ива под думите, че не съм ѝ нужен повече, защото си има Исак? Дали е разбрала какви чувства имам относно нея? Ами ако е разбрала и не изпитва същото и иска да ме отблъсне? Ами ако се премести от града? Ааа какво да правя?
Раян: Вдишай и издишай.
Ксандър: Сериозно ти говоря!
Раян: И аз. След малко ще припаднеш от недостиг на въздух, ако продължаваш така да ме заливаш с въпроси. Макър че и аз получих такива съобщение.
Ксандър: Ха? Моля ти се кажи ми, че тя просто си прави шега.
Раян: Сигурно.
Ксандър: Не ми помагаш особено.
Раян: Виж сега лягай да поспиш, а утре като се видим в училище ще го мислим. Става ли?
Ксандър: Аз ще полудея до тогава. След като ми написа това загубих напълно здравия си разум.
Раян: Аз съм в шок, че ти въобще си имал здрав разум.
Ксандър: Ха-ха няма що много смешно.
Раян: От моята гледна точка да.
Ксандър: Ох добре. Ще опитам да не мисля за това и ще се фокусираме върху нещо друго. Чао.
Ксандър затвори на Раян и остави телефона си на бюрото. След това си включи телевизора с надеждата, че това ще го расее. Но не стана точно така. А междувременно Ива вече сладко спеше, докато Исак разглеждаше телефона ѝ. Реши да подразни Ксандър. Видя номера му от телефона на Ива и го записа на неговия. След това му писа.
~Ксандър~
Исак: Какво става?
Ксандър: Ти пък какво искаш?
Исак: Въй ама си злобен. Какво съм ти направил?
Ксандър: Просто не те харесвам това е.
Исак: Хмммм. Но нямаш избор, защото ако опиташ да ми направиш нещо това ангелче ще те намрази. ( Исак му прати снимка на него и Ива, която най-спокойно си спи в прегръдките му).
Това ужасно подразни Ксандър и той едва не си хвърли телефона по телевизора, но някак успя да се сдържи.
Ксандър: Какво общо имат отношенията ми с Ива с теб?
Исак: Имам.
Ксандър: И теб какво те бърка? Гледай си твоята работа.
Иска: Моята работа е Ива. И аз си се грижа за нея.
Ксандър: Не ми се занимава с теб.
След това Ксандър си изключи телефона, захвърли го нанякъде и се просна на леглото, мърморейки си кошко мрази Исак и как иска да го пребие. И него и Уилям. И двамата му се пречкаха. А Исак се усмихваше и гледаше спящата Ива.
~На другата сутрин~
Естествено Исак беше станал пръв и правеше някаква закуска, докато Ива още се въргаляше в леглото си. Но когато закуската стана готова Исак се натресе в стаята.
Исак: Ставаайй ти си на училище.
Ива: Да...натяквай ми го.
Исак: Преди да се отправиш право към ада ела да закусиш.
След като закуси Ива се отправи към училище. Когато влезе в стаята видя как Раян удари с Ксандър с учебника си.
Ива: Приятелство....
Раян: Естествено.
Ксандър: Да бе...с такава злоба ме удари, че ми размърда мозъка.
Раян: Е той така или иначе не бачкаше.
Ксандър: ... Грубиян.
Ива: Ъм...аз няма да преча на приятелството ви и просто ще си седна.
Ксандър: Какво имаш предвид под ,,няма да преча на приятелството ви"?!
Ива: Нищо просто се шегувам.
Ксандър се изправи, застана пред Ива и я погледна право в очите.
Ксандър: Добре, а тогава какво имаш предвид под това, че вече не ти трябвам, защото имаш Исак?
Ива: Какво?! Ооо мамка му Исак сериозно го е направил.. ще го пребия като се прибера.
Ксандър: Чакай какво?
За съжаление часът започна и госпожата влезе.
Раян: Ее какво ти каза Ива?
Ксандър: Нещо, че щяла да убива Исак... Ааа не мога искам да знам защо беше онова, което ми написа.
По време на часа Уилям влезе в стаята. Той си седна на мястото, извади някакви учебници и се обърна към Ива.
Уилям: Е как спа красавице? Липсвах ли ти?
Ива: Ксандър ти чуваш ли това? Май има муха.
Но Ксандър не ѝ отговори, защото беше прекалено зает да оплаква проблемите си на Ксандър.
Уилям: Не можеш да ме игнорираш вечно.
Уилям: Ти само гледай.
Ксандър: На междучасието ще я питам защо ми написа онова.
Раян: Според мен е шега.
Ксандър: Шега ли? Аз едва не получих сърдечен удар.
Раян: Ъм...мисля, че първо трябва да се отървем от него.
Той посочи Уилям и когато Ксандър се обърна видя как Уилям беше сложил ръката си на крака на Ива и се доближаваше до лицето ѝ. Ксандър тъкмо щеше да стане и да си забие юмрука право в лицето на Уилям, но Ива го изпревари и зашлеви як шамар на Уилям, който остави белег на бузата му. Ксандър и Раян се спукаха от смях на чина си.
Раян: Изглежда, че той не е проблем, но все пак е досаден.
На междучасието Ива се обърна към Ксандър.
Ива: Да не си ми сърдит?
Ксандър: Не, а ти?
Ива: За какво да съм ти сърдита? Ти си ми приятел.
Ксандър: Сериозно ли?
Ива можеше да усети тъжната нотка в гласа на Ксандър.
Ива: Какво ти е? Попринцип си енергичен и весел.
Ксандър: Нищо не ми е. Просото се питах защо ли написа онова.
Ива: Какво?
Ксандър я хвана за ръката и я изведе от стаята. Заведе я на по-тухо място.
Ива: Ъм...
Ксандър: Имах чувството, че ще се развикам, а и исках да говоря с теб без наоколо да се мотае оня плейбой... Какво имаш предвид под това, че вече не съм ти нужен, защото имаш Исак? Мислех, че сме приятели.
Ива: За какво говориш? Оооо чакай спомних си. Слушай внимателно сега... Когато се прибрах след като ме изпрати Исак ми взе телефона и заплаши, че ще пише на теб Аби и Раян, че не сте ми нужни. Не мислех, че ще го направи.
Ксандър: Ще го убия...
Ива: И аз.
Ксандър: Аз...си помислих, че вече наистина не съм ти нужен...
Ива: Хей, дори не си го помисляй.
Тя си сложи ръката на бузата му.
Ива: Да не си посмял, да униваш така отново. Помислих, че си ми сърдит.
Тя се повдигна леко и го целуна по бузата.
Ива: А сега да се връщаме в клас. Тя тръгна към стаята, а Ксандър стоеше все още там.
Ксандър: Мамка му...какво ми направи? Сега как ще се покажа толкова щастлив?
Той се беше усмихнал широко и беше почервенял. Сложи ръката на устата си, опитвайки да прикрие, че е на път да започне да скача като малко дете от радост.

(Надявам се да ви е харесало и съжалявам, но не се сетих друго хд)