Unnoticed

,,Една странна събота"

На сутринта сладкият сън на Ива и Исак беше развален от звъненето на телефона.
Исак сънено измънка: Изключи го, иначе ще го метна през прозореца!
Ива мързеливо се протегна към телефона си и вдигна.
Ива:  ъъъъ?
Ксандър: Ставай поспаланке. С Раян сме пред къщата ти.
Ива: Моля?
Ксандър: След това отиваме за Аби. Ставай оправяй се бързо и слизай.
Ива: Виж колко е рано, бе ти луд ли си?
Ксандър: Как рано? 12 часа е.
Ива: Именно. Твърде е рано.
Исак взе телефона на Ива.
Исак: Отрязаха те просто го приеми и ни остави да спим.
Ксандър: Ти пък не си ври носа, където не ти е работа. Теб не съм те питал нищо. Можеш да продължиш със зимния си сън. Искам само Ива да дойде.
Исак: Мнеее не я пускам.
След това Исак се обърна към Ива и я придърпа в мечешката си прегръдка като все по-силно я притискаше към себе си.
Ива: Простак пусни ме! Неее!
Ксандър: Педераст! Пусни я веднага!
Исак: Мнее не искам. Оо Ива трябваше снощи да си сложиш долнище.
Ксандър: МОЛЯ?!
Ясно беше, че Исак го каза само, за да подразни Ксандър.
Ива: ПОМООЩ!
Ксандър: Ах ти малък гаден..!
Исак отпусна хватката си, но продължаваше да държи Ива до себе си.
Ива: КСАНДЪР ДОЛУ Е ОТКЛЮЧЕНО ПОМОГНИ МИИ!
Исак: Е вече не те стискам.
Ива: Ама не ме пускаш.
Ксандър и Раян влязоха в къщата и след известно търсене намериха стаята на Ива.
Като влязоха вътре видяха как Исак, който беше само по долнището на анцунга си държеше Ива, която носеше по-дълга блуза, която стигаше малко над коляното ѝ. 
Ксандър: Аз като ти казах, че е лоша идея да му дадеш достъп до къщата си. Още по-малко до спалнята си! 
Исак: Похитители! Вън!
Раян: От моята гледна точка, ти си похитителят. 

Ива: Не гледайте така де. Разкарайте го от мен!
Исак: Ей, ма много си лоша.
Ива: Да както и да е само ме пусни така или иначе със безценният ми сън е свършено.
Исак: С моят също и обвинявам Ксандър.
Ива: А, аз теб.
Исак: Злобата ти ще ме зарази, но не съм против.
Той сложи главата си върху нейната и се усмихна. Малко след това стана и отиде да си измие зъбите.
Ива: Свободна съм! Доживях! Не благодарение на вас.
Тя стана от леглото и погледна злобно към Раян и Ксандър. Раян побутна Ксандър и му прошепна: По-внимателно, че ще ти изтекат очите.
Ива: Та....искам обяснение. Защо прекъснахте съна ми?
Ксандър: Не можеш да прекараш съботата и неделята под завивките.
Ива: Оо ти само гледай. Мога и още как.
Ксандър: Ти можеш ама аз не давам. Ние ще излезем от стаята, а ти се преоблечи и после отиваме да вземем Аби.
Ива: А къде ще ходим.
Раян: И той не знае.
Ива: Значи ме събуди, за да се лутаме като гугудки по улиците?
Ксандър: Може да се каже.
Ива: Добре, че и Аби ще дойде иначе щях да си остана тук.
Момчетата излязоха от стаята, за да Ива да се облече на спокойствие. След малко (женския вариант на ,,5 минути" разбира се)
Ива излезе.
Ксандър: Еее разгеле! Пуснах корени вече.
Ива: Къде е Исак? Той въобще ще идва ли с нас?
Раян: Няма да е добра идея, ако не искаш ии той или Ксандър да е в болинца, а другия в полицията.
Ива: Мдаа и аз това си помислих.
Исак: Ааа не никъде не отиваш без мен.
Раян: Откога си ѝ детегледачка?
Исак: Аз съм ѝ като по-голам брат.
Ксандър: Значи си най-извратеният по-голям брат, който знам.
Ива: Ааа не мога да те чакам.
Исак: Няма спокойно.
Исак влезе в стаята, отвори един шкаф и извади една тениска. Облече я и каза: Готов съм.
Ива: Защо на вас момчетата ви е толкова лесно?
Исак: Какво имаш предвид?
Ива: Аз като стана сутрин на главата си имам гнезо и приличам на Чубака, а ти само мяташ една тениска и си готов.
Трите момчета се засмяха.
Исак: Супер си си сутрин. Особено с моя тениска.
Той се усмихна гордо.
Ива: Както и да е. Да вървим, че както сме тръгнали до довечера няма да стигнем до дома на Аби.
Четиримата се отправиха към дома на Аби. След още ,,5минути" всички бяха напълно готови. И се чудеха на къде да тръгнат.
Ива: Май ще сме си в градксата.
И така и стана. Четиримата се озоваха, седящи на пейките в градската градина.
Аби: Ива онзи досадник да се обаждал наскоро? Да знам дали да взимам черния чувал и лопатата.
Ива: Прати ми буквт цветя. Които завършиха на пода във всекидневната.
Аби: Какво си направила на момчето, че така да не се отказва от теб?
Ива: Не знам.
Исак: Я чакай малко! Аби знаеш за кой става дума?
Аби: От части.
Исак: Това не е честно. Иваа ти ми обеща, че ще ми казваш всичко.
Ива: Без това.
Раян: Нещо не ми харесса накъде отиват нещата.
Ксандър: И на мен. Кой е този?
Аби: Просто казано някой наистина блюбен в Ива.
Ива: Ако не се откаже изглежда, че ще си умре сам.
Около час петимата стояха и си говореха, докато на Исак не му се наложи да иде да говори по телефона. И точно в този момент някой постави ръцете си върху очите на Ива, прошепвайки в ухото ѝ: Съжалявам, но няма да е толкова лесно да се отървеж от мен, защото наистина те обичам и съм готов на всичко за теб.
Ксандър видя това, стана от пейката, отиде до човека, който така спокойно си флиртуваше с Ива и силно го избута. Момчето се озова на земята.
Ксандър: Ти пък за какъв се имаш?
Ива погледна към момчето. Веднага го разпозна.
Ива: Какво по дяволите правиш тук?
Той  се и, изтупа се и леко се засмя: Нали ти казах. Не мисля да се откажа така лесно.
Ксандър: Аха стана ми ясно кой си. А сега искаш ли онези цветя, които си ѝ пратил да те накарам да ги изядеш?
Ива хвана ръката на Ксандър.
Ива: Нека просто се махаме.
Ксандър: Аа не. Не и докато този не се озове в спешното.
Като видя как безгришно този си флитуваше с Ива нещо в Ксандър се пръсна. Може би беше яростта му?
Ива: Ти май си глух. Не чу ли какво ти казах преди. Мразя те! Да ти го спелувам ли искаш?
Момчето сложи ръцете си в джобовете и каза: Това гаджето ти ли е? Много е раздразнителен. И не, не те чух. Защото знам, че не го мислиш.
Ива: Ама ти си психично болен. Ксандър нека оо си ходим.
Раян помогна на Ива да издърпат Ксандър настрана преди да настъпи бой. Четиримата си тръгнаха, забравяйки за Исак. А момчето гледаше как Ива си отиваше и  след това и той си тръгна.

Е това беше от мен за тази кратка глава. Надявам се да ви е харесала. Досетихте ли се кой беше това ͡° ͜ʖ ͡°?  Доста дълго време не бях писала, защото не знаех как да продължа.