Unnoticed

,,Исак и Уилям - стари приятели? или не?"

След като мина през тоалетната, за да си наплиска лицето, Ксандър се върна в класната си стая.
Раян: Изобщо не беше подозрително да издърпаш Ива навън... психопат такъв.
Ксандър: Изобщо не те чувам.
Раян: Е какво стана?
Ксандър: Познай какво....Исак е виновен.
Раян: Тоест?
Ксандър: Тоест той е писал от телефона ѝ. Нищо чудно,че имаше номера ми.
Раян: Той ти е писал?
Ксандър: Мхм. Каза, че ако се опитам да му направя нещо, Ива ще ме намрази.
Раян: Исак наистина обича шегите.
Ива: Така е. Когато бяхме малки винаги си правеше шегички с мен. Не, че сега не го прави.
В момента, в който Ива дойде при тях, лицето на Ксандър моментално придоби доматено червен цвят.
Раян: Между другото как е той?
Ива: Снощи ядеше сладолед, тъй че мисля, че си е съвсем наред. Ако искате можете да го посетите.
Раян: Става.
Ива: Вземете цветя.
Раян: Защото?
Ива: Ксандър не ти ли каза? Ще убивам Исак. Никой няма правото да ми пипа телефона! О, Боже! Като се замисля, не обясних на Аби.
Тя звънна на Аби и се отдалечи от момчетата.
Раян: Та сега. Дължиш ми обяснение.
Ксандър най-накрая излезе от транса, в който изпадна.
Ксандър: За?
Раян: Досега никога не си почервенявал и губил способност да говориш. Та ти си такова кречетало, никога не млъкваш. Как пък точно сега млъкна?
Ксандър: Ами... *Той седна до Раян*, когато с Ива бяхме в коридора... тя ме целуна по бузата.
Раян: Ох, Боже. Преувеличаваш. Не е станало кой знае какво. Поне чу ли, че ще идем да видим Исак?
Ксандър: Посмъртно не.
Раян: Мдобре щом така си решил. Аз ще отида.
Ксандър: Предател! Отиваш при врага!
Раян: Той може да е твой враг ,ама не и мой.
Часовете свършиха. Раян и Ива се отправиха към дома ѝ, а Ксандър към неговия.
-В къщата на Ива-
Исак: Иваааа~! Най-накрая се прибра!
Крещеше Исак, докато тичаше към нея.
Раян: Ъхъм и аз съм тук.
Исак: Защо?
Раян: Да видя как я караш.
Исак: Добре. Щом Ива се грижи за мен, значи съм наред.
Той прегърна Ива и се ухили, като малко дете.
Раян: Кога ще се върнеш на училище?
Исак: Утре... изобщо не ми се ходи.
Ива: А, ъм Исак. Забравих да ти кажа, че имаме нов съученик...иии..ъм аз го познавам, но с него не се разбирахме особено.
Раян: Всъщност изглежда повече ,като че той те сваля.
Исак: Моляяя?! Няма ме за два дни и някакъв идва от не знам си къде си и сваля Ива?
Ива: Искам да го игнорираш.
Исак: Зависи как се държи.
Ива: Без значение как се държи ,искам да го игнорираш. Все едно, че не е там. Ясно?
Исак: ...
Ива: ЯСНО?!
Исак: Разбрах ,разбрах.
Тримата прекараха около 2 часа в приказки, докато Раян не си тръгна.
Ива: Ъм, за нови ни съученик... всъщност ти го познаваш.
Исак: Сериозно ли? Кой е?
Ива: Е може да не си го спомняш, но ...ъх защо ми е трудно да ти го кажа.
Исак: Давай направо.
Ива: Помниш ли Уилям?
Исак: Онова момче, с което в началното често се разкарвахте заедно ли? Да помня го.
Ива: А, помниш ли, че наскоро разбра, че съм имала гадже?
Исак: Някак не ми харесва накъде отиват нещата, но да помня.
Ива: Е, това е Уилям.
Исак: Моля?!
Ива: По онова време, когато излизахме не исках да ти кажа, защото не знаех как ще реагираш.
Исак: Как ли? Ами зле. Аз не одобрявах като цяло фактът, че въобще се размотаваш с него. Той беше един от онези ,,популярни" момчета, а всички знаем, че те са задници. А, и ти не забеляза как, защото се мотаеш с него, загуби всичките си приятелки. Те те намразиха, заради него, но ти го защитаваше.
Ива: Знам, знам, не ми го натяквай. Тогава бях глупава.
Исак: Ти и сега си.
Ива: Не помагаш особено. Както и да е, въпреки това се осъзнах и го зарязах, но той не ме оставяше намира. Беше казал на всички, че съм си играла с чувствата му и тем подобни. Тогава започнаха да ме тормозят. И се преместих да живея тук. Мислех, че никога повече няма да го видя, но той ме е последвал. Каза ми, че искал да си ме върне. И преди да си казал нещо, не съм толкова глупава, че да се вържа на това.
Исак: Няма да му позволя дори да се доближи до теб, пък камоли да говори.
Ива: Знам. Радвам се, че си тук.
Тя го прегърна.
-В къщата на Ксандър-
Ксандър тъкмо влезе в стаята си и чу, че телефонът му звъни. Беше Раян.

Ксандър: Да не ти домъчня за мен?
Раян: Мне. Исак е добре и утре се връща на училище.
Ксандър: Ако си звъннал, за да ми кажеш само това, затварям! 😡
Раян: Изглежда, че досега Ива не му беше казала за Уилям.
Ксандър: Защо?
Раян: Не знам, но преди да си тръгна, чух, че Исак познава Уилям.
Ксандър: О, прекрасно!
Раян: Излгежда, че утре ще бъде интересен ден. Ок, ще се видим утре. Лека.

След това, Ксандър остави телефона на шкафа си и отиде да си вземе душ.
На следващия ден в училище. Ива и Исак влязоха в стаята и си седнах по местата.
Исак: Всъщност щом Аби я няма...
Той си взе раницата и седна до Ива.
Ива: Но, когато тя се върне ще трябва да си седнеш на мястото.
Исак: Ще видим.
После дойде и Раян, а малко след него и Ксандър. Двамата си седнаха на чина.
Ксандър: О, Исак ти си тук?
Исак: Естествено.
Малко след като часът започна, в стаята влезе Уилям и се отправи към чина на Ива. Но, когато стигна видя Исак.
Уилям: Това е моето място.
Исак: Ъ, не не е. Ей там отзад има едно свободно.
Уилям: Не сме се виждали от толкова време и сега ще се държиш гадно ли?
Исак: Ти си този, който се държи гадно.
Уилям: Не мисля, че приятелите се държат така.
Исак: Никога не съм казвал, че съм ти приятел. Още от началното училище не те харесвах.
Учителят: Уилям седни веднага.
Уилям с видимо недоволство седна на другия чин.
Исак: Задник.
Ксандър: За едно нещо да си прав.
Раян: Добре сега може ли да се съсредоточим в часа?
На малкото междучасие Уилям отиде при Ива.
Уилям: Значи с него си по-мила, отколкото с мен? Това ме кара да ревнувам да знаеш.
Той ѝ намигна и се пресегна да я хване за ръката, но Исак го хвана за рамото и издрърпа назад.
Исак: Нямаш никаквото право дори да говориш с нея.
Уилям: Не, че нещо, но не обичам, когато хората ми застават на пътя.
Исак: Аз пък не обичам, когато някой надут паун закача приятелите ми.
Уилям: Не мисля, че би искал да заставаш на пътя ми.
Исак: О, искам и още как. Сега се разкарай.
Исак избута Уилям и седна до Ива.