« C r e a t e »

Prologue

На брат ми,
който не спира да се бори и да ме изумява
с всеки изминал ден.

•••

Понякога амбицията за съвършенството, породена от чист перфекционизъм, поглъща хората до неузнаваемост. Целите им стават твърде недостижими, на твърде висока цена, която не си струва да се заплати. Те са като слепци - заслепяват се от жаждата си за върховната сладост, загърбвайки чуждите нужди и проблеми.

Перфектно.

Идеално.

Съвършено.

И колко точно време ви отне да прочетете и произнесете тези думи? Около три секунди?

В живота си приемаме много неща за даденост. Аз самият не оценявах това, че мога да се движа свободно, мога да видя света, мога да слушам звуците на природата, колкото душата ми желае. Да, изпитвах съжаление към онези, чиято такава способност бе отнета. И знаете ли какво? Начинът ми на мислене бе напълно грешен. Онези хора не се нуждаят от вашето състрадание - те го презират. Те не искат нищо повече от това да са ви равни. Те не са и не желаят да бъдат перфектни. Те искат да се научат да живеят нормално.

Дислексия.

Апракрисия.

Дискалкулия.

Агнозия.

И колко от тези думи сте употребявали в ежедневието си? Замисляли ли сте се за живота на децата, чиито живот се върти около такъв тип думи?

Ако не сте съвсем наясно със значението на термините - няма проблем. Не бих ви съдил, защото и аз не бях добре запознат с тяхното значение допреди няколко години. Накратко казано - всеки, страдащ от подобна... болест, не е като нас, обикновените граждани. Този "някой" вижда, осмисля и разбира света различно. Самият начин на мислене на по-голямата част от тези хора е необичайно, ала това не винаги е било голям плюс за тях. Напротив - това ги поставя пред множество трудности, които ние самите трудно разбираме. Някои от нас, съвсем наясно с невежеството си, предпочитат да потъпкват различните, да ги третират като второ качество.

В тази история не аз съм важният. Не аз ще се боря за правото си да живея нормално, да съм част от общество с право на избор.

Това ще бъдат те. Онези, които не спират да се борят, онези които не се отказват до последната капка надежда. И ако някой, четящ тази книга е такъв, нека да знае, че винаги ще може да намеря някого, на когото да се опре - независимо от това колко време ще му отнеме, какво ще трябва да пожертва. Защото надеждата винаги я е имало и винаги ще я има - и никой не бива да се отказва от нея. За нищо на света.