« C r e a t e »

4|

Паркър

"Нови приятелства"

Не знам дали сте запознати колкото мен с дилемата "Къде ще седна на обяд?". По принцип тя се разиграва от най-новите попълнения в училището, каквито точно бяха Роуз и Алек. Преживявал съм подобно терзание и съм добре запознат колко неприятно може да е то. Именно затова поканих двамата ни нови съученици да седнат на нашата маса за обяд.

Приятелят ми Сам, рижав и хилав младеж, предварително се бе настанил на нея и разговаряше с приятелката ни Гуен. Както обикновено дългата ѝ черна коса бе сплетена на две плитки, от които искреше по някой синкав кичур. Обичайният изборът ѝ до официални дрехи се свеждаше до черни протрити дънки с метални вериги и суичър - нещата сега не бяха кой знае колко по-различни.

Поканих застиналата пред мен Роуз, която стискаше нервно таблата си за хранене. Колкото и странно да звучи преди и аз бях доста скован и необщителен, но гимназията те прави неузнаваема личност. Когато погледнех русокосата девойка пред ме, сякаш виждах мое отражение в нея - нервна и несигурна. Ала все пак се надявах, че Роуз нямаше да се дистанцира прекалено.

"Спокойно. Не биха ти направили нищо."

Сините ѝ, почти сиви очи, се стрелнаха към мен. Хвърлих ѝ успокояваща усмивка, като междувременно мярнах Алек сред групичката от пънкари край бюфета. Спореха оживено, като имах някакви подозрения, че Алек щеше да насини нечие око. Не знам за какво се бяха сдърпали, но щях да се намесят само при нужда - колкото и да не ми се искаше, щеше да е твърде странно да се появявам ѝ винаги да спасявам приятелите си. Понякога те трябва да водят собствените си битки.

Роуз вдиша рязко и заедно с мен се насочи към скътаната в края на кафетарията маса. Не вървеше прекалено уверено, но все пак това си беше нещо.

Гуен и Сам се бяха настанили един до друг и разглеждаха някакъв комикс - един от многото, които рижавият притежаваше. Не беше точно типичното хоби за един тийнейджър, но социалните животи и на трима ни бяха под нулата - Сам твърдеше, че дори и да извършим убийство, хората ще продължат да ни подминават.

"Хей, хора." - поздравих и побързах да седна. Роуз остана права до мен, сякаш чакаше одобрение дали може да се настани. Защо всичко трябваше да е така сложно? - "Това е Роуз. Нова е."

При тези думи лицето на Гуен грейна. Тя не беше от типа момичета, които се усмихваха често, не, тя по-скоро се зъбеше на хората. Затова не бях сигурен как ще реагира - дали ще се нахвърли като хищник върху бедното русокосо момиче или пък ще я прегърне. Пълна загадка, ако питате мен.

"Какво стоиш там като стълб! Сядай, няма да те накълцаме!" - Нещо между смях и заповед излезе от устните на Гуен, а тъмните ѝ очи пламнаха.

Роуз свенливо седна до мен, а аз ѝ хвърлих поглед "Нали ти казах".

"Ако бях на нейно място, все пак щях да имам едно на ум, докато съм покрай теб..." - промърмори Сам. Гуен го удари в рамото и той театрално запъшка. - "Точно за това говорех!"

Роуз се позасмя, като поуталожи събралото се около нея самата напрежение. Знаех, че ѝ трябваше време да се адаптира, и затова нямах намерения да я насилвам.

Докато четиримата изслушахме цялата тирада на Сам за новия супергерой на Marvel, към нас се зададе момче със синя коса, бели слушалки и самодоволна усмивка. Той изобщо нямаше проблема на Роуз - метна таблата си върху масата, сякаш това си беше ежедневие, и заяде някакво диетично десертче.

Когато забеляза, че Гуен, Роуз и Сам се бяха втренчили в него, махна едната слушалка от ухото си и каза просто:

"Какво? Внимавам с килограмите."

Аз най-нагло се изхилих, но Алек дори не ми обърна внимание. Продължи да се храни спокойно, докато междувременно слушаше с едно ухо безмислените ни разговори.

Дори и не усетих кога се беше изнизало времето - когато звънецът би и краят на обяда настана, дори не бях докоснал храната си. Тя стоеше напълно непокътната в таблата си, с изключение да два пържени картофа, които Сам бе използвал като вампирски зъби. Той обичаше да театралничи, но определено около него забавата беше гарантирана.

Понеже за след обяд оставаха учениците от по-долните класове, петимата се изнизахме от училище, като си Роуз и Алек, благоволил да не доизслуша новия албум на The black veil brides само заради нас, ни дадоха телефонните си номера. Щяхме да се чуем по-късно, защото всеки от нас трябваше да се захване с някои задачи.

И все пак се надявах, че приятелството ни ще остане дълготрайно и безпрепятствено. Колко обаче грешах само...