Бяхме в колата. Този път му предложих различна музика, но първоначално не беше съгласен. Пуснах песен на all time low и запях, а Денис се усмихваше. Не мога да пея, но ме прави щастлива. Както очаквах нямах съобщения от мама. Не ме притесняваше това.
Слязохме от колата и тръгнахме към гаража на групата. (Упражняват се в гараж) Аз и Денис бяхме първите пристигнали. Седнах тихо на стола и започнах да гледам техни албуми и снимки от концерти. Сигурна съм, че повечето групи не пазят такива неща. В албумите имаше снимки, които ги няма в интернет и се изненадах.
Толкова много се усмихвах, Денис забеляза, дойде и видя албума, който гледах. Хванах ръката му, изправяйки се. Постави татуираните си ръце на кръста ми, избутвайки ме срещу него.
-Съжалявам за тази сутрин, но беше толкова хубаво.
-Съжаляваш? Защо? Беше толкова невероятно. - звучах малко по-щастливо, отколкото трябваше.
-Съжалявам, че направих това.
-Но аз исках да.. - спрях, осъзнавайки какво говоря. Оставих Доминик съвсем скоро и сега излизам с Денис. Но беше ясно всичко, което исках да кажа. Той ме избута до стената като вчера сутринта и увих краката си около него. Грубо започна да ме целува. Целувките ставаха все по-бързи и страстни.
Всичко беше толкова хубаво, докато не чухме колата да паркира отвън. Отдръпнахме се един от друг, преструвайки се, че нищо не е станало. Вратата се отвори. Бен изтича и ме прегърна силно.
-Грейс! Не съм те виждал от много време. Липсваше ми. - никога не съм била толкова близка с него. Изглеждаше добър човек, но не е тих като Денис. Никой не беше.
Сам, Джеймс и Камерън влязоха, усмихнаха се и помахаха. Тези момчета, особено Джеймс, бяха легенди. Започнаха с въпросите. Имах чувството, че нямат край.
-Вие двамата.. най-накрая заедно ли сте?
-Не.. -отговорих.
-Тогава защо си отново с нас?
-Липсвахте ми. - лъжа.
-Какво правихте двамата тук?
-Приготвяхме се.
