След като взехме куфарите с дрехи и аксесоари ги сложихме в багажника на колата. Заех мястото си в колата. Включих радиото и започна песента "Circled by the wolves". Все пак Денис трябва да има своята собствена музика, нали?
-Харесва ли ти? - той се обърна към мен, сочейки към музиката. Кимнах в знак на съгласие. Обичах тази песен.
Започнахме да пеем и той хвана ръката ми. Чувала съм го да пее стотици пъти и гласът му наистина е уникален. Когато песента завърши той целуна ръката ми. Седна на шофьорското място в колата и потеглихме към дома му.
През целия път пеехме заедно, щастливо. След около четири песни спрях да пея. Замислих се за случката по-рано през деня. Дълбоко в себе си исках той да ме беше целунал, но ние сме просто приятели. Нищо повече. Трябва да съм му благодарна, че ми дава шанс да се измъкна от дома си. Той е моят спасител.
Колата спря без дори да усетя.
-Грейс, пристигнахме. Грейс? - Денис проговори. Гласът му беше толкова прекрасен. Огледах се бързо и го погледнах.
-Благодаря ти. - той се усмихна. Ритъма на сърцето ми се ускори, след като той слезе от колата, отвори вратата ми и ми подаде ръка. Хванах я. Вървяхме към къщата, хванати за ръце. Хвърлих се върху дивана с багажа ми. Денис остави чантите и скочи до мен. Уви едната си ръка около мен, а с другата започна да си играе с косата ми. Чувствах се толкова безопасно около него.
-Къде искаш да спиш тази вечер? - попита с невероятния си украински акцент. - Може да спиш в стаята ми или отново ще спя на дивана.
-Няма значение, Денис.
Въпреки, че се познаваме от години, снощи за първи път пренощувах в дома му.
Той се усмихна и ме придърпа по-близо. Признавам, че той винаги е бил джентълмен. Лежах и си мислех колко момичета по света в момента биха искали в момента да са на мое място. Може би, защото той просто е известен? Или, защото е наистина прекрасен. Може би и заради начина, по който се показва на интервюта и на сцената. След време клепачите ми натежаха и се унесох в дълбок сън.
Следващото нещо, което усетих се остра болка да преминава през ръката ми, а стаята е малко по-тъмна от по-рано.
-Ау! Денис, за какво беше това? - попитах аз, осъзнавайки, чр току-що ме ощипа.
-А ти какво очакваше? Гладен съм.
-Ще отида да ти направя сандвич. - побутнах го леко по рамото. Отидох до кухнята и извадих няколко продукта. - Бекон?
-Омъжи се за мен! - знаех, че той обожава бекон.
-Не. Аз не съм добра. Омъжи се за бекона. - засмяхме се и той ме придърпа към себе си.
Десет минути по-късно Денис чакаше за сандвича си.
-Заповядай мързелив задник. - подадох му го.
-Благодаря ти. Наистина те обичам. - намигна. Аз отново седнах, взимайки дистанционното за телевизора от масата. Включих го. Прелистих всички канали, надявайки се да попадна на някой филм на ужасите, но нямаше такива.
-Това е гадно. - казах тихо. Денис се засмя. Взе дистанционното от мен и избра един филм.
Взех одеалото, което снощи той беше оставил на пода и ни покрих. Обърнах му гръб, за да намеря възглавниците. Не, че бях уморена, но бях толкова спокойна. След като той приключи със сандвича си го усетих да лежи близо до мен. Постави ръцете си около мен. Бавно започна да ги движи нагоре и спря на ребрата ми. Наведе се над мен и притисна устните си на врата ми.
-Толкова си хубава. Знаеш ли вече става късно. Хайде, ела да спим. Аз не хапя. - усмихна се. -Освен ако не искаш да остана тук.
Станах от дивана, хванах го за ръката и тръгнахме по стълбите за стаята му. Той ме вдигна и ме завъртя над рамото му, носейки ме. Дори не си направи труда да изключи телевизора.
-Хубав задник, Денис.
-Знаех, че ще ти хареса, скъпа. - засмях се.
Постави ме внимателно на леглото. Навън беше толкова тъмно. Извадих юргана над мен и попитах Денис дали може да донесе чантите с дрехите от долния етаж. Той кимна и излезе от стаята.
Пет минути по-късно той се върна с куфара и чантите. Наведох се да взема червената чанта. Извадих нужните дрехи. Останах само по бельо. Той ме придърпа в скута си.
-Хм, нека първо да се облека?
-Да ти помогна? - взех дрехите ми и отидох до вратата. -Ау, няма шоу? - направи тъжно лице. Изпратих му въздушна целувка и излязох наперено от стаята.
Не много по-късно бяхме в леглото заедно. Никога не съм се чувствала по-хубаво.
Съжалявам за огромното закъснение. Имах проблем с компютъра. Надявам се някои от вас все още да четат историята. Ще публикувам по-често вече. 😄
