Shadow Of The Queen

1. Казвам се Альошъс, Альошъс Хефълклоу

Глава 1

Покоите на принцесата се намираха в близост до библиотеката, което и осигуряваше много спокойни вечери, сгушена в кадифеното канапе, четейки някой роман. И както всяка вечер, младата девойка се скиташе по коридорите на двореца. Единствената светлина, която озаряваше пътя на младата принцеса, бе от свещта в ръката ѝ. Портретите висящи по стените, караха момичето да потрепери от едно непознато чувство. Може би страх?!? Но тя не бе изпитвала такава емоция. Сякаш и бе забранено. Сякаш дори самият дявол не можеше да я накара да изпита онзи смразяващ страх. Дори леденият поглед на кралицата, не можеше да пречупи принцесата.

Червената ѝ кадифена рокля се влачеше грациозно след нея, придавайки ѝ божествен вид. Кафявата ѝ буйна коса, се спускаше по рамената ѝ, а големите и зелени очи съзерцаваха всяка една част от замъка. Сякаш с всеки изминал ден, той се променяше и придобиваше един по- зловещ и мрачен вид.

,, Ако майка ми беше, жива нищо от това нямаше да е така"- помисли си принцесата и продължи по дългият коридор.

- Нещастник- нечии глас прекъсна мислите на принцесата и я накара да се обърне. Дори самата тя не бе осъзнала, кога бе стигнала до там. Входът за подземието. И макар здравият разум да ѝ казваше да не ходи там, нещо друго беше много по- силно и убедително.

Повдигна съвсем леко роклята си и започна да слиза по мрачните стъпала. Различни шумове и малки насекоми правеха ситуацията още по страховита и мистериозна.

- Изрод- отново този глас, която ставаше все по силен и ясен. Самата принцеса не бе съгласна с функцията на подземието и когато вече минаваше покрай килиите пълни с болни и страдащи хора, тя осъзна колко много бе права.

- Мизерник- отново този ужасяващ глас, който сега беше много ясен и висок.

Висока мъжка фигура със силни хамалски ръце блъскаше нечие тяло в каменната стена. Сякаш счупване на кост оглуши подземието, когато пазачът блъсна клетника силно в земята.

,, Край, това беше"- помисли си принцесата и без да се осъзнае вече вървеше бързо към насилника.

- Спри, веднага.- но резултат нямаше, сякаш пазача бе под някакъв транс.- Казах ти да спреш веднага.- Отново извика принцесата, но този път гласът ѝ бе по- решителен и корав.