Shadow Of The Queen

2. Името ми е Грегории, Себастиан Грегории!

Скърцане. Още едно и още едно. Това побъркваше Катрин и я караше да се върти в леглото. Бурята, която се вихреше навън я караше да се чувства неспокойна и нервна. Сякаш нещо отвън я зовеше и се опитваше да я примами в бурната нощ.

- Не, Не, Не.- проговори принцесата сама на себе си и се надигна от леглото.- Сякаш съм малко момиче, което го е страх от бурята.- продължи тя и се отправи към големите широки врати на терасата, която водеше към широка поляна, намираща се зад кралството. Бурята разхвърляше различни листа и клонки, а облаците леко се раздигаха отстъпвайки мястото си на слънцето.

,, Излез"- сякаш някой ѝ шептеше и примамваше. Принцесата бавно повдигна ръката си, насочвайки я към дръжката на вратата. Пръстите и обвиха златистата дръжка и леко я натиснаха надолу.

,, Не, това не е редно, обещах на Дорена да не излизам сама"- помисли си Катрин и бавно махна ръката си от там. И ето го отново. Скърцане, веднъж, още веднъж и пак. Сякаш нещо в стаята подсказваше на принцесата незабавно да излезе от там.

- Излез.- този път гласът беше съвсем истински. Не беше само в главата ѝ.

,, Стига, вече ставам параноична"- помисли си Катрин и отново се запъти към леглото си. Отново се сгуши в меките си завивки молейки се сънят да я навести. Гласът в главата ѝ отново се разбунтува, но тя го пренебрегна. Трябваше да спре да си въобразява. Трябваше да бъде такава, каквато всички очакваха.

****************************************************

-Не разбираш, нали? Господи какъв идиот трябва да си за да не го забелязваш? Какъв идиот трябва да съм аз, щом не го видях по- рано?- извика мъжа и заби погледа си в своя събеседник.

- Не говори глупости. В момента не говориш ти, а твоята ревност.- отвърна също толкова ядосано другият мъж и стисна челюстта си.

- Нима?!? А как ще обясниш погледите, малките жестове, които я карат да те гледа с такава нежност? И тях ли ще отречеш?- скръбта в гласа на мъжа се усещаше съвсем ясно.

- Себастиан, стегни се. Наистина ли си такъв глупак, че не виждаш, колко много те обича?- мъжът се разгневи и удари с юмрук по дървената маса.

- Престане. И двамата престанете веднага. Няма да заставам на между едно приятелство. Няма да заставам между най- близките си хора. Не съм такава.- гласът на момичето прекъсна спора на двамата мъже и ги накара да погледнат към нея.