Shadow Of The Queen

4. 1114г. Някъде из Лондон

Глава 4

Алюшъс

Проклетник, отново се появява там където не трябва. Усещах силата му, която се носеше из въздуха. Знаех, че е дошъл за нея. Знаех, че отново ще ми я отмъкне под носа. Остра болка прониза сърцето ми и ме накара да притворя леко очи. Всякакви картини и спомени преминаваха през съзнанието ми. Толкова много години, толкова много животи и всичко отива по дяволите само с една негова усмивка. Само с една негова дума и тя загубва ума си по него. А сега той отново е тук. Сякаш не ми стига сегашното положение на затворник, а сега и той. Господи всичко се повтаря.

***************************

1114 Някъде из Лондон

Имението Хефънклоул се простираше величествено в най- отдалеченият край на Лондон. Огромната градина, която на практика беше толкова голяма, че човек можеше да се загуби в нея, придаваше на имението още по прекрасен вид.

-Катрин.- гласът на Алюшъс накара момичето да откъсне очи от великолепната градина и да се обърне към него.- Радвам се, че реши да приемеш поканата ми.

- Не, че имах голям избор.- отвърна по остро тя и погледна с обвинителен поглед мъжа.

- Скъпа, Катрин кълна се, нямах намерението да те изнудвам да дойдеш на приема, но желанието ми да си тук се оказа по- силно от всичко останало.- мъжът бавно повдигна ръката си и прибра един изпаднал кичур от косата ѝ, зад ухото ѝ.

-Нима?- отвърна тя и леко усмивка озари лицето ѝ. Очите ѝ се забиха в неговите, а ръката ѝ докосна съвсем леко неговата. – Тогава силно се надявам, тази вечер да ми бъдете кавалер и да не скучая.- проговори отново Катрин и хвана Алюшъс под ръка.

- Имаш, думата ми Катрин. Скуката не е в програмата за вечерта.

Люшъс придърпа Катрин по- близо до себе си и двамата поеха към имението. Катрин се усмихна леко при допира на телата им и сведе засрамено очи.

- Себастиан?!? – гласът на Алюшъс прекъсна този хубав миг и накара Катрин да вдигне глава и да погледне непознатия.

Непознати тръпки преминаха по тялото ѝ, а от устните ѝ се изтръгна лека въздишка. Тогава Алюшъс разбра, че отново е загубил играта, преди тя дори да е започнала.

**************************************

Катрин

Звукът от стържещи се вериги по пода накара принцесата да си поеме дълбоко въздух и да забърза темпото. Не знаеше, защо беше тук. Не знаеше, защо изобщо и пука за този мъж, но чувстваше някаква привързаност. Сякаш той беше това, което винаги бе търсила, но никога не го бе намерила.