The Kiss

Пепеляшка

Всичко започна в една малка къщичка, точно до камината. Едно момиче седеше до нея и съзерцаваше огънят, който топлеше студените пръсти на краката й. А усмивката и беше толкова красива, че ако я погледнеш, може да ти стопли сърцето. Ръцете и бяха прегърнали сгушените и измръзналите от студ крака, а черната и косата се топлеше от огъня и ставаше на къдрици. Момичето съзерцаваше със своите сини невинни очи как огънят се разпространяваше из камината. Беше и приятно да се любува на малките неща от живота. Изведнъж се чу един вик който идваше право от хола.
-Пепеляшке, веднага си  домъкни задникът  тук!-по тонът на гласът личеше, че не я очаква нищо добро. Веднага щом чу тези думи усмивката и секна. Тя се изправи и се запъти към кухнята. Отвори вратата и видя една жена с голям черен кок и збръчкано старо лице да стои до масата, тя беше облечена в черна рокля и носеше черно червило, което отместваше малко или много вниманието от бръчките и.
–Така-така, най - сетне се появи- след тези думи челото на Пепеляшка се набръчка, тя стисна юмрук и правеше всичко възможно да сдържи гневът си.
–Какаво има майко?-каза тя, като се мъчеше да не показва раздразнение, обче не се получаваше. Тогва жената с черният кок залепи фълшивата си усмика върху набръчканата си мутра.
-Ех, Пепеляшке, Пепеляшке май-пак забрави че съм ти доведена майка, не помниш ли? Твоята умря преди години. Мир на праха и... Как може да не помниш, та нали точно ти си причината да умре! Май ти има нещо, напоследък обмислям варианта да те пратя в лудница. Днес забравяш, че съм ти доведена майка, а утре...–каза тя с лека усмивка.
- За какво ме извика?-попита Пепеляшка опитвайки се да смени темата.
-Ами само мързелуеш днес, виж 10ч. сутринта е! Донесе ми закуска и изчезна на някъде. Хайде сега започвай да чистиш.
Тогава Пепеляшка пепеляшка си тръгна от кухнята.

Страшната част започва от главата "писъкът от коридора", ако не ви е интересно началото, просто го пропуснете! Благодаря за вниманието!  🖤❤