Уговорката

14 3 0
                                    

ГТНЮ
Прибрах се вкъщи, трябваше да се обадя на госпожа Масис, трябва да я уведомя  за станалото, но дали е добра идея пак да се замесвам в това. Извадих телефона от джоба и набрах госпожата. Даваше свободно, какво толкова прави? Аз отидох в кухнята и седнах. Отново разглеждах папката. Тогава забелязах, че има някаква блежка, взех я. На нея пишеше:
" Уби едната, остана още една"
Това ми се стори много странно послание. Телефонът извъня. Взех го в ръката си, беше Масис. Незабавнно вдигнах.
- Какво е толкова спешно, че да ме търси Юри- каза леко раздразнено- Извинете, но е важно, трябва да поговорим, но не по телефона, възможно е да ни подслушват.
- Щом е толкова сериозно, така да бъде. Знаеш ли ресторант "скарида"?
- Да- отвърнах аз, беше няколко улици по-надолу от моята къща, щях да стигна за 15 минути, напълно ме устройва.
- Там ще се чакаме след един час.
- Довиждане- тя ми затвори без да ми отвърне подобаващо. Имам още време преди да тръгна. Отидох в хола и пуснах телевизора, за да убия малко време.
*в ресторанта*
Аз влязох, а госпожа Масис ме чакаше, отидох до нейната маса и се настаних, а тя разглеждаше най-спокойно менюто.
- Закъсня.
- С една минут...- прекъсна ме,  държи много на точността.
- За какво искаше да говорим?- извадих папката и показах бележката. Сутринта получих обаждане от анонимен телефон, казаха ми да отида в гаража. Аз го направих и намерих това на земята.
- Значи е било истина- госпожа Масис стана от стола.
- Тя има близначка, искам да се отървеш от нея, не ме интересува как- взе си чантата и си тръгна, аз стоях и гледах празният стол.

The KissOù les histoires vivent. Découvrez maintenant