Спасението

1.3K 86 0
                                    

Г.Т.Вики

На сутринта се събудих от звънене на телефон.Беше на Тае.Побутнах го зад мен.Той все още ме прегръщаше,както преди да заспим.Та да побутнах го,но той не се събуждаше.Телефона вече спря да звъни.

Вики-Тае.ТаеТае.Ви.КИМ ТАЕ-ХЮНГ.-с това последното малко повиших тона.И той се събуди едва едва.

Тае-Да,да Джин ей сега ставам.-каза в просъница.Аз се засмях.Той ме притисна още повече към себе си.

Вики-Ви. Джин е приготвил палачинки!-казах в опит да се събуди напълно.То взе,че стана.

Тае-Къде са?-каза ставайки и изспускайки ме от прегръдката.Огледа се и се усети-няма палачинки нали-попита с тъжно лице.

Вики-Ммм неп.Телефона ти звъня.

Извади телефона от джоба си и набра някой.

Г.Т.Тае

Разговор

Тае-Ало.

Джимин-Защо не си вдигаш телефона?

Тае-Ами спях.

Джимин-Ох няма значение.Къде точно се намирате?

Обясних му с триста зора и след това затвори.

Вики-Идва ли?-попита и аз се обърнах към нея.

Тае-Да до два часа ще е тук-казах лягайки до нея.

Вики-Какво!?Два часа!?

Тае-Ам да има много трафик и заради това.

Вики-Ам аз ще ставам , че след малко ще се узсуля от тук-засмя се тя и понечи да стане,но аз я хванах и я придърпах към мен.Тя легна до мен и се взираше в очите ми както и аз в нейните.

Тае-Не искам да ставаш.-казах като малко дете и я прегърнах много силно.

Вики-Добре глупи,ще остана така още малко.

Аз продължавах да я прегръщам все по-силно.

Вики-Тае ще ми свърши въздуха.Моля те.Знам , че обичаш гушките и аз така.Но си обичам живота повече.-каза,аз малко отпуснах хватката и се засмях.

Г.Т.Вики
Добре сега е момента.Бързо отворих вратата на колата и избягах.Тае тръгна да ме гони.Е аз бях по-бърза.Стигнах до някъква поляна спрях се.И изведнъж глупчото ме събори на тревата.

Тае-Защо само бягаш?И как си толкова бърза?-попита той задъхане,като се беше надвесил над мен.

Вики-Първо , защото е забавно.Второ , защото си старче.-засмях му се насреща.

Тае-Хей осем години разлика имаме.Това е нищо.Значи ако аз съм старче то това означава,че ти си бебе.-засмя се той и присви очи.

Вики-ДААА!!!!Аз съм бебе,а ти си дъртак.-засмях се а той ме гледаше леко ядосано-ам да дядка били станал от мен.Ние бебетата не издържа ме тежести.

Тае-Ами не искам.

Вики-Ами аз искам.

Тае-Ами съжалявам.Мързи ме да ставам.-каза и се просна на мен. Главата му беше до врата ми и го гаделичкаше с дъха си.Стоях ме така, в тишина ,около две минути.Когато аз я прекратих.

Вики-Вчера ми беше много забавно.-той се изправи леко за да ме погледне и ми се усмихна.

Тае-Наистина ли?!-попита с надежда в очите.

Вики-Мхм.Беше весело-той се усмихна.В този момен забелязах колко са близо лицата ни.След чаровната му усмивка,той започна да приближава лицето си.Както и аз моето по инстинкт.Целунахме се.Исках този момент да не свършва.Отделихме се поради факта,че ни трябва кислород за да живеем.Хах.Гледахме се.Очите му бяха,като моите.Много тъмно кафеви.

Тае-Вики?

Вики-Да!?

Тае-Ние какви сме си.Прители или...ам..да-погледна с неловка усмивка.Аз му се усмихнах широко.

Вики-Ами и аз това се чудех.Мислех си,че ти ще знаеш.

Тае-Амииии.Добре направо ще те попитам,защото вече се обърках-каза и се засмя,аз също последвах примера му.-ем Вики,искаш ли ....да бъдеш...моето-прекъснах го с целувка.

Вики-Това мисля,че отговаря на въпроса ти.

Тае-Определено-тогава и той ме целуна.Изведнъж някой прекъсна целувката с гласа си.

Джимин-Хей гълъбчета.Аз съм тук.-идвамата с Тае погледнахме нагоре и видяхме Джимин,да се кикоти.Изправих ме се идвамата и застанахме срещу него.

Вики-Здравей Джимин-казах с усмивка.

Джимин-Здравй и на теб.
Тае-Ам нали имаше много трафик и щеше да дойдеш след два часа-попита малко ядосано.

Джимин-Здравей и на теб сърдитко.Намерих друг път и избегнах трафика.-стоях ме малко в ришина около 30 секунди-Ем Ромео виждам , че си открил своята Жулиета.-погледна към Тае и после към мен.Аз се изчервих.

Джимин-Ей сладурано.Ти май много лесно се изчервяваш.-каза като щипна бузката ми. Аз му се усмихнах,както и той на мен.А Тае сякаш изревнува и ме хвана за ръката здраво.

Тае-Хайде да тръгваме-каза и започна да крачи,като повлече и мен.Аз тихичко се засмях.След мен и Джимин и се спогледахме.


Детинстка любов!!!! (ЗАВЪРШЕНА)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora